— Долна граница хиляда крузейрос, горна граница петнадесет хиляди крузейрос.
Греъм бързо пресметна наум — горната граница бе малко над две хиляди долара. Нищо пари.
— Петнадесет хиляди крузейрос — каза той на крупието.
Безразсъдството му отново разпали гнева на Сабрина. Винаги ставаше така — той просто не можеше да устои на предизвикателството и изобщо не се интересуваше от това, че може да навреди на себе си или на ЮНАКО.
Крупието му подаде два сини чипа от 5000 крузейрос и пет бели от 1000 крузейрос.
Греъм заложи на полето пред себе си двата сини чипа и когато всички залози бяха направени, крупието раздаде на всеки от играчите по една обърната надолу карта. За себе си взе една с лицето нагоре — беше асо. Раздаде на петимата играчи по още една карта, пак с лицето надолу. Този път и неговата бе с лицето надолу, но крупието веднага я обърна, за да види дали не печели още при първото раздаване. Печелеше — картата бе поп и по този начин банката събираше двадесет и едно. Оттук нататък играта представляваше само академичен интерес, освен ако някой от играчите също не бе събрал двадесет и едно от първия път. В такъв случай щеше да получи залога си обратно. Никой обаче нямаше такава комбинация и крупието прибра залозите и картите им.
Греъм бутна пред себе си оставащите му пет чипа по 1000 крузейрос за следващата игра. Първата карта на крупието бе петица. Греъм имаше дама и четворка. Шрадер, Алонсо и Лажес се отказаха, а Грьонел заяви, че ще изчака третата карта.
— Мосю? — обърна се крупието към Греъм.
— Още една карта! — отвърна Греъм. Крупието извади една карта и я обърна. Десятка.
— Отказвам се — рязко обяви Греъм и бутна настрана картите си.
След третата карта крупието имаше деветнадесет, Грьонел обърна своите — поп и две петици. Избърса потта от оплешивялото си теме и притегли печалбата към себе си като някой развълнуван скъперник.
Греъм се наведе напред и погледна към Шрадер:
— Защо не спрем да играем на шикалки и не вдигнем залозите?
— Разбира се. Какво ще кажете за петдесет хиляди крузейрос?
— А вие какво ще кажете за двеста и петдесет хиляди щатски долара?
Събралите се около масата хора ахнаха от изумление. Сабрина невярващо поклати глава. Това бе лудост, която щеше да го прати в Изпитателния център. Първата й мисъл бе да се опита да го вразуми и да го спре, преди да е станало твърде късно. Но не виждаше как може да го направи, без да рискува да провали мисията им. Точно тогава видя, че Шивон се усмихва.
— Още ли смяташ, че е забавно? — попита я тя със съмнение в гласа.
— Вълнуващо е — отговори Шивон. — Сега вече хвана Мартин на тясно.
— Е? — наруши мълчанието Греъм. — Знаете, че мога да покрия залога, иначе нямаше да ме поканите да играя.
Шрадер замислен подръпваше долната си устна.
— Една игра ли?
— Само една. Аз срещу банката. Шрадер се усмихна.
— Съгласен съм, господин Греъм.
Слухът бързо се разнесе из казиното и всички побързаха да приключат с игрите, за да могат и посетителите, и служителите да се присъединят към нарастващия полукръг от зрители около масата. Лажес и Алонсо станаха от столовете си и се дръпнаха сред тълпата. Грьонел напъха чиповете в джоба си и за огромно учудване на Греъм му пожела късмет, преди да се оттегли.
Драго накара крупието да изпразни ботуша с картите и го подаде на Греъм да го огледа. После сложи на масата пред него три нови тестета. Греъм провери дали са добре запечатани, и ги отвори. Шрадер се обърна към крупието:
— Анри, започваме.
— Oui, monsieur11 — отвърна крупието и взе картите от Драго.
Греъм се обърна, когато Сабрина отиде до него, и тихо й каза:
— Спести ми лекцията.
— Ще оставя това на полковника — върна му го шепнешком тя. — Майк, ти си полудял! Ще те разпъне на кръст, когато разбере какво се е случило.
— Само ако загубя. Би могла да ми пожелаеш късмет.
— Желая ти късмет и без да ми го казваш — отвърна тя и му стисна ръката, после се върна при Шивон.
Крупието сложи пред Греъм колодата от трите тестета и го помоли да сече, след това взе картите и ги постави в калъфа с лицето надолу. Шрадер и Драго застанаха до него с ръце зад гърба.
— Играта е двадесет и едно — обяви Шрадер за зрителите. — Наши правила. Господин Греъм залага двеста и петдесет хиляди долара.
Той сниши глас и се бърна към Греъм:
— Имате ли нещо против, ако Анри обявява на глас картите, за да знаят хората какво става?
— Не — отвърна Греъм и погледна към Анри. — Готов съм.
Анри изтегли първата карта.
— Мосю Греъм — три. Изтегли една карта и за себе си.
— Банката осем.