Глава трета
Стоката е закупена от някакъв странник скоро след проникването в съкровищницата на Уестминстър…
Корбет се облегна в стола си и се заслуша в мелодичното изпълнение на хора в приемната на имението Мисълам. Плъзна ръка под плаща си и докосна сребърния амулет, който лейди Мейв му беше подарила за Коледа. На него бяха гравирани думите от Евангелието на Лука: „Но Той премина посред тях и си отиде“21. Усмихна се. Лейди Мейв го беше уверила, че амулетът с думите, описващи чудото с изплъзването на Иисус от враждебната тълпа, решена да го убие, ще го пази. Корбет несъмнено беше доволен, че въпреки продължителната и тежка езда пътуването до Мисълам беше преминало без произшествия. Бяха прекарали една нощ в някакъв мръсен и студен крайпътен хан, където обаче предлагаха добра храна. После един от конете си беше изгубил подковата, та се беше наложило да се отбият и при някакъв ковач. Накрая обаче бяха пристигнали в Мисълам невредими.
Щом влязоха в града, Корбет усети страха, който витаеше във въздуха. Студът беше непоносим. Тръгнаха по калдъръма покрай кръста, издигнат сред пазара. Сергиите все още бяха отворени и наоколо беше пълно с хора. Помощник-шерифите се бяха скупчили около позорните стълбове. Децата си играеха, а наоколо тичаха кучета. Беше обикновен пазарен ден, изпълнен с човешка глъч. Корбет забеляза на стълбите на църквата отец Томас, който ги благослови. Сякаш всички знаеха, че в града са пристигнали кралски служители. Хората се отдръпваха от тях и им хвърляха сърдити погледи изпод качулките и забрадките си, а няколко девойки си размениха закачки с Ранулф. Мисълам беше богато и процъфтяващо градче. Около оживения пазарен площад се редяха солидни дървени къщи, боядисани в розово, бяло или черно. Тук-там се забелязваха позлатени фронтони, а в някои от приземните прозорци проблясваха стъкла. Сергиите бяха отрупани със стоките на кожари, кожухари, златари, месари и шивачи. Клиентите им бяха добре облечени в дълги и тежки връхни дрехи в кафяво, зелено, червено и синьо. Помощник-шерифите и стражарите се занимаваха с делата си. Служителите на Пазарния съд22 също бдяха за нередности от мястото си под покритата порта към града. По всичко личеше, че Мисълам обикновено е един шумен и оживен град, но Корбет беше усетил ужаса и напрежението, които го сковаваха сега. Чувството му на безпокойство се изостри, когато някакъв луд с развяващи се дрипи излезе от една канавка и с танцова стъпка им препречи пътя. Лицето му беше измършавяло и мърляво, погледът безумен, носът му беше закривен надолу като клюн, а езикът едва се побираше в устата му. На главата му беше нахлупена мръсна червена качулка. В едната си ръка държеше върбова клонка, а в другата — ароматична торбичка, която помирисваше между кръвнишките погледи, които хвърляше наоколо. Скитникът се разтанцува пред конете им. Ранулф понечи да продължи и да го изблъска от пътя, но Корбет го спря с ръка.
— Pax tecum23, братко.
Хю свали ръкавицата си, извади една монета от кесията на колана си и я хвърли към идиота, който ловко я улови.
— Не си толкова глупав, колкото изглеждаш.
— Винаги бил стар идиот.
Скитникът подуши ароматичната си торбичка и лукаво извърна очи нагоре.
— Обаче знае, вие кралски хора. Идва да съди грешници, а?
Той се усмихна, повдигайки леко горната си устна, под която се показаха изгнилите му зъби.
— Страшен съд обаче не твърде скоро! Колко още радват се грешници, а, кралски хора?
После скитникът отново се понесе в танц и освободи пътя, приканвайки кралските пратеници да преминат.
Имението Мисълам изглеждаше също толкова охолно и цветущо като града. Корбет и спътниците му се приближи към къщата по една покрита със сняг пътека, която минаваше между редица дъбове, букове и брястове, отвъд които се простираха заснежени пасища. Господарската къща беше построена върху малко възвишение под формата на квадрат и беше иззидана от блестящи камъни в меден цвят, доставени специално от Котсуолдс. Постройката имаше полегат покрив, облицован с черни плочи, комини и широки прозорци с лъскави черни рамки, някои от които бяха запълнени с цветно стъкло, други — с рогова украса, а трети — с колони, които ги разделяха на две. До великолепната входна врата се стигаше по широко стълбище. Основната сграда представляваше дълго помещение с горен етаж, а от двете страни на къщата беше добавено по още едно крило. Четвърта постройка отзад завършваше квадрата, в който се влизаше през внушителна порта, разположена в средата. Портата водеше към обширен вътрешен двор, покрит с калдъръм, където се помещаваха кухните, конюшните, пристройките, ковачниците, кучешките колиби и жилищата на слугите. Към кралските пратеници забързано се приближи група слуги, облечени в униформата на Скроуп в червеникавокафяво и зелено. Част от тях поеха конете им, а останалите ги съпроводиха до къщата, където ги чакаше брат Грациан. Доминиканецът шепнешком осведоми гостите, че „по-рано през деня се е случил един много нещастен и неприятен инцидент“, но че ако е рекъл Господ, по-късно ще могат да се срещнат с лорд Скроуп и с лейди Хауиса на специална вечеря, организирана в чест на кралските пратеници.
22
Piepowder courts — съдилища в панаирните и пазарни градове в Средновековна Англия, които упражнявали контрол върху търговската дейност. Името им вероятно идва от прашните ходила — pieds poudres (фр.) на пътуващите търговци — Б.пр.