— Крипта — промърмори той. — Виж, Ранулф!
Кралският пратеник посочи към обилно насмолените факли, закрепени на стената. Ранулф се завтече и запали няколко от тях. Пламъците лумнаха и осветиха дълго и мрачно помещение с необичайно иззидани тухлени стени. Тук-там имаше останки от разнебитени колони, които някога бяха подпирали тавана. По глинения под се забелязваше някоя и друга изтъркана плоча със сложна украса. Корбет приклекна, за да ги разгледа. От погледа му не убягнаха и первазите от двете страни на стаята. Запалиха още факли и стана още по-светло. Тогава Ранулф нададе вик и Корбет вдигна поглед. До стената в отсрещния ъгъл на стаята се издигаше купчина раздробени скелети. Корбет забърза натам, за да огледа зловещата планина от натрошени тъмнокафяви кости — противна гледка на мъждивата светлина. Вонята беше непоносима. Кралският пратеник извади меча си и разрови с него останките — ребра, кости от крайници и черепи, които приличаха на чаши.
— Бог да ги прости. Мъртви са от доста време — промърмори той.
— Ами вонята? — попита Ранулф.
Корбет прокара върха на меча си през праха по пода.
— Тук е имало някакви билки, които са изгнили. Розмарин, изсушен зюмбюл, листа и пъпки от кипарис. Това е стара костница, Ранулф, зловещо място. Единственото, което му липсва, за да заприлича на вещерска бърлога — той погледна през рамо, — са крясъците на бухал и казанът с бълбукаща мандрагора — кралският пратеник прибра меча си в ножницата. — Истината е, че земята тук е твърде корава, за да бъде обработвана — затова селището е западнало. По същата причина се е налагало жителите на Мордерн да опразват гробището от време на време, за да отворят място за новите мъртъвци. После са донасяли тук костите на отдавна загубените си близки. Подозирам, че църквата горе е била построена върху останки от времето на римляните.
Корбет обиколи стаята, спря се до перваза на пода и го заразглежда на светлината от факлите.
— Храна и вино? — рече той, вдигайки от пода един кокал и втвърдено парче хляб. — Защо някой би ял или пил в тази ужасна обстановка?
— Може някой да се е криел тук.
— Джон льо Риш — отвърна Корбет. — А може да е станал и още по-богат30. Чудя се дали онзи стих се отнася за него. Дали Свободните братя са го укривали тук? Това пък ни отвежда до един още по-неотложен проблем — Корбет се изправи на крака. — Кажи ми, Ранулф, как щеше да постъпиш, ако беше член на онази уестминстърска банда и ти се беше наложило да бягаш с кралското съкровище през пущинаците на Есекс? Щеше да бъдеш много предпазлив, прав ли съм?
— Разбира се.
— И през ум нямаше да ти мине да го разгласяваш, нали? Въпреки това Льо Риш, който е бил достатъчно ловък, за да проникне в кралската съкровищница, и достатъчно хитър, за да избяга от кралските преследвачи, намира убежище в Есекс и изведнъж се раздрънква. Появява се пред Общината в Мисълам и се опитва да продаде безценната кама на краля. На всичкото отгоре оръжието не е английско, ами сарацинско, тоест със сигурност би предизвикало подозрения. Мастър Клейпоул и лорд Скроуп не ни казват истината. Това обаче ще трябва да почака. Подозирам, че Льо Риш се е укривал в тази крипта, а Свободните братя са го снабдявали с храна. Вероятно тук са държали и оръжията си — далеч от любопитни очи. Сгрешили са… Всъщност не са — поклати глава той, — не и в този случай.
— Какво искате да кажете, господарю?
— Историята на Скроуп — че някакъв лесничей, който бродел из гората, случайно се натъкнал на Свободните братя и ги е видял да се упражняват в стрелба — не звучи правдоподобно. Не е логично хора, които замислят тайно нападение, да изпробват оръжията си в гората пред погледа на лесничеите, горските пазачи, просяците, странстващите занаятчии и търговци — Корбет посочи към купчината човешки останки в дъното на помещението. — Тези кости неслучайно са поставени там — кралският пратеник се върна до купа и разбута костите, зад които се показа голяма греда, вградена в стената. — Донеси фенера, Ранулф!
Придружителят му изпълни молбата му.
— Виж — посочи Корбет към многобройните пресни вдлъбнатини в дървото.
— Следи от стрели — прошепна Ранулф. — Използвали са гредата за мишена.
— Възможно е.
— Сър Хю — посочи Ранулф към далечния край на криптата, — явно Свободните братя са се упражнявали в стрелба. Щом са се справяли в тази тъмница, едва ли на дневна светлина е имало цел, която да ги затрудни.