— Така — заяви Корбет. — А щом са се упражнявали тук, защо им е било да ходят в гората и да рискуват да бъдат забелязани? Лъжите май станаха много, а, Ранулф? Ще се наложи да започнем отначало. Разпитай обстойно Скроуп и Клейпоул и им покажи, че не сме такива глупаци, за каквито ни мислят… — изведнъж Корбет млъкна. — Чу ли това, Ранулф? — той сложи пръст на устните си.
Звукът се чу отново — протяжният и смразяващ вой на ловджийски рог.
— Може да е мастър Клейпоул или Робърт де Скот — припряно рече Ранулф. — Сигурно свикват хората си.
— Съмнявам се! — заяви Корбет.
Двамата забързано изкачиха стълбите към църквата и излязоха навън. Докато тичаха, рогът изсвири още веднъж. Корбет се огледа наоколо. Погребалната клада беше почти готова и телата бяха положени върху подпалките, шумата и сухите дърва. Един от войниците вече ги поливаше с масло, а останалите бяха хукнали към оръжията си. Иззад църквата се показа Клейпоул и се приближи към тях. Пребледнялото му лице лъщеше от пот.
— Сър Хю, Сагитариус е тук.
— Кой го нарече Сагитариус? — попита Корбет.
— Така му казваме ние.
— Но той самият не се нарича така, нали? — Корбет зърна отец Томас да излиза измежду дърветата с наръч подпалки в ръце. — Това не е името, което убиецът е казал на отец Томас, когато го е посетил в църквата му.
— Сър Хю, какво значение има?
— Да, да, прав сте — извади меча си Корбет и пристъпи напред. — Ранулф, за Бога, кажи на онези мъже да проявят малко разум. Ако Сагитариус е тук, по-добре да се скрият в църквата.
Двамата кралски служители се приближиха към войниците и ги призоваха да потърсят убежище. Корбет се опита да отпъди мисълта за кошмарния убиец с опънат лък и заредена стрела, който сигурно се промъкваше между дърветата в търсене на поредната си жертва. За известно време настъпи суматоха. Кралският пратеник тръгна с неколцина мъже към гората, а останалите се оттеглиха в църквата.
— Нищо! — провикна се Робърт де Скот. — Не виждам абсолютно нищо.
Корбет избра десетима войници и ги поведе на опасна разходка между дърветата. Групата се разпръсна и претърси разстоянието, което можеше да измине една стрела. Войниците с мъка си проправяха път сред отрупаната със сняг растителност в това мразовито чистилище, потънало във вледеняваща тишина. Накрая кралският пратеник изведе мъжете от гората и нареди кладата да бъде запалена. Изляха огромно количество масло върху клоните, шумата и скритите между тях тела. Отец Томас прошепна заупокойна молитва още веднъж и поръси мъртвите със светена вода. Каза „Отче наш“ и три молитви към Богородица, а после факлите полетяха към кладата. Пламъците лумнаха, над дърветата се извисиха стълбове черен пушек и всички отстъпиха назад.
— Ще видят дима чак в Мисълам — каза мастър Клейпоул.
— Значи ще разберат какво става — отвърна Корбет — и ще узнаят, че Божията и кралската справедливост е възтържествувала.
Глава шеста
Настояваме за бързи мерки срещу това безчинство.
Лейди Хауиса стоеше зад стените на обширната билкова градина в имението и се занимаваше с растенията си. Въпреки снега, сивото небе и ледения въздух господарката на имението обичаше да идва тук, за да остава насаме със себе си. Вече беше приключила с домакинските си задължения. Беше посетила кухнята и беше огледала издяланите от буково дърво подноси, оловните кани, роговите винени чаши, ножовете на готвачите, пещите и огнищата. Искаше да се увери, че всичко е чисто и подредено, включително и големият казан и духалото, с което поддържаха огъня. Всяко нещо трябваше да бъде на мястото си. Лейди Хауиса се гордееше с енергичността си. Винаги следеше времето и отмяташе задачите една след друга. Беше наминала покрай складовете за провизии и килерите, където слугите превръщаха негодните плодове от тазгодишната реколта в конфитюри и желета. Накрая беше проверила как върви подготовката за вечерята, обръщайки специално внимание на желето от телешко, каймак, бадеми, яйца и сушени подправки от нейната градина. Лейди Хауиса всячески се опитваше да потисне страстите, които я изпълваха като черен пушек — комин. Усмихна се при мисълта за Ранулф-ат-Нюгейт и се изчерви. Той беше толкова красив и мил!