Лейди Хауиса почувства, как гневът напуска тялото й. Отпусна се, сведе глава и даде воля на сълзите си, мълвейки молитвата за опрощение на греховете. Когато най-после се успокои и се изправи, почувства лека вина, че е изоставила гостите си.
— Mea culpa, mea culpa — прошепна тя. — Пренебрегнах задълженията си.
Господарката на имението си спомни за торбичката, запечатана с кралския печат, която очакваше Корбет. Бързо изтри сълзите от очите си и излезе от параклиса, без да разбере, че някой я беше наблюдавал през цялото време, скрит в една от нишите на олтара. Някой беше чул тайната й изповед…
Корбет беше струпал ботушите, плаща и портупея си на пода и се беше излегнал върху леглото си. Ранулф пък беше седнал на писалището и си играеше с принадлежностите за писане. Погледна към господаря си и се усмихна. Киселата физиономия сега сигурно смилаше всичко, което беше чул и видял, като някой аптекар, който стрива прахчета в хавана си. Ранулф се радваше, че се махнаха от онази усамотена и призрачна гора и вече е далеч от страховитото село с неговата разрушена църква, пълна с духове. Зад гърба им бяха и погребалната клада, на която, както беше казал сър Хю, бяха изгорени последиците от греха, но не и причината за него. На връщане бяха измръзнали от студ, но накрая благополучно се бяха добрали до уютното имение. Настаниха се в един от складовете за провизии, където заситиха глада си с вкусно ястие от задушено еленско месо и мек бял хляб, утолиха жаждата си с превъзходен кларет и се сгряха пред бумтящата камина. Мастър Бенедикт, който се беше върнал от Мордерн с тъмни кръгове около очите и призрачно бледо лице, също се беше повъзстановил. Капеланът осведоми Ранулф и сър Хю, че домина Маргарет е останала да пренощува в имението и иска да говори с тях. Корбет обеща да отиде при нея по-късно през деня, след като си почине и размисли. Ранулф се чудеше кога ли ще го заговори господарят му. Тъкмо се канеше да подостри едно перо, когато някой силно затропа по вратата. Корбет провеси крака от леглото си и му кимна да отвори. Ранулф прекоси стаята, отвори вратата и се усмихна на лейди Хауиса.
— Съжалявам — рече тя, излизайки от сенките.
Ранулф забеляза тревогата по лицето и в очите й.
— Извинявам се, но…
Ранулф се отмести и учтиво й направи път да влезе. Корбет се извини, че не е подходящо облечен, за да я приеме. Лейди Хауиса махна с ръка и продължи да се усмихва, осъзнавайки задоволството на Ранулф от срещата си с нея.
— Сър Хю, дължа ви извинение — втренчи се тя в кралския пратеник.
Корбет забеляза зачервените й очи и пакета в ръцете й.
— Това пристигна, докато ви нямаше. Трябваше да го донеса по-рано, но…
Корбет й благодари. Лейди Хауиса се опомни и се отправи към вратата. Ранулф я изпрати до коридора, а когато се върна в стаята, завари Корбет да седи на писалището и да дешифрира писмото с помощта на специалната си книга с шифри.
— От Дрокенсфорд е, от Кралската канцелария — усмихна се Корбет. — Пише, че кралският двор се мести в Колчестър. Има и още две новини. Наш шпионин в „Темпъл“31, твърди, че тамплиерите са изпратили някого тук в Мисълам, за да прибере „Сангуис Кристи“ — Корбет се намръщи. — Великият магистър на Ордена е наредил на пратеника да вземе кръста при първа възможност, преди лорд Скроуп да го е предал на краля.
31
Църква в Лондон, построена през 12 в. от тамплиерите и служила като техен център в Англия. — Б.р.