— Но как убиецът е успял да остане незабелязан с лък в ръка? — измърмори Ранулф.
— Може да го е скрил някъде предварително. Освен това — Корбет прехапа устната си — един лък с отпусната тетива би могъл да изглежда като обикновена тояга. Пък и човек лесно може да скрие колчан стрели под плаща си. А сега тръгвай!
Ранулф кимна и прекоси площада. Корбет тръгна към Скроуп и Клейпоул, които бяха потънали в оживен разговор, но изведнъж спря. Не го беше забелязал преди, но сега, когато се вгледа в тези двама мъже със сурови и сърдити лица, приликата между тях го порази. Все едно, по-интересното беше какво обсъждаха така разпалено. Корбет нямаше търпение да ги разпита и за недовършената забележка на отец Томас, който беше споменал нещо за опасността, която се била връщала и преди.
— Сър Хю — обърна се към него Скроуп, разтеглил грозното си лице в любезна усмивка, — това е ужасно.
— Не повече от причината за него, лорд Оливър! Кой нарече убиеца Сагитариус?
Скроуп погледна към Клейпоул, но кметът само присви устни, вдигна рамене и извърна очи.
— Зададох ви въпрос…
Корбет замълча, понеже видя, че към тях се е запътила група търговци със сопи в ръце и изкривени от ярост лица. Мечът на кралския пратеник на мига проблесна в ръката му. Скроуп също извади своето оръжие, а хората му ги наобиколиха объркани.
— Аз съм пратеник на краля — излезе напред Корбет, изправяйки се пред гневната тълпа. — Ще се погрижа виновниците да бъдат наказани. Това не е ваша работа! Връщайте се по сергиите си!
— Скроуп е виновен! — провикна се някой. — Не трябваше да убива онези младежи в Мордерн.
— В името на краля — високо повтори Корбет, — връщайте се по сергиите си! — кралският пратеник извади камата си и застана още по-близо до разярените търговци. — Не вършете глупости — рече той кротко на водача им — човек с грубо лице и изпъкнали очи, вероятно касапин, съдейки по изцапаната с кръв престилка, вързана на кръста му. — Върнете се към делата си, сър, и вземете приятелите си с вас. На това ще се сложи край и виновникът ще бъде наказан, уверявам ви.
Касапинът погледна към другарите си, а Корбет сведе меча си.
— Както казахте — измънка мъжът, — на това трябва да се сложи край.
Водачът на тълпата махна с ръка и търговците се разпръснаха, като ругаеха и мърмореха под нос.
— Сър Хю — рече Скроуп, — тези убийства наистина трябва да бъдат прекратени.
— Не се съмнявайте в това, лорд Скроуп, макар да подозирам, че всичко ще завърши с бесилка.
— Какво искате да кажете? — попита Клейпоул, присвил очи и отворил уста, сякаш се готвеше да възрази.
— Винаги така става — добави весело Корбет и прибра меча си в ножницата. — Накрая все се стига до въжето! И тук един ден все някой ще трябва да плати с живота си за всичко това. Не съм гадател, просто следвам логиката и фактите. Зададох ви въпрос, господа. Кой даде латинското име на Сагитариус?
Корбет извърна очи към небето в опит да скрие безпокойството си. Сагитариус можеше да нападне отново във всеки един момент, а каква по-добра мишена можеше да си избере от пратеника на краля? Сърцето му се сви от страх. Преследваше истински убиец, решен да отнеме живота на колкото се може повече хора. Прав беше, нямаше друг начин. Тази работа щеше да приключи с ужасно насилие.
— Лорд Скроуп, попитах ви нещо. Всъщност, имам много въпроси към вас.
— Отец Томас — отвърна сприхаво Скроуп. — Той пръв нарече убиеца Сагитариус.
— Кога?
Двамата мъже се спогледаха.
— Кога? Лорд Оливър, мастър Клейпоул, искам отговор. Вече губя търпение. Днес трима поданици на краля се простиха с живота си, а вие не показвате никакво уважение към тленните останки на тези, които ви служиха.
— Ще се погрижа за мъртвите си хора, Корбет.
— Pax et bonum35 — прошепна Корбет. — Не ви желая злото, Скроуп, но ви съветвам да си мерите думите. Или ще говорите очи в очи с мен тук, или ще ви призова в Уестминстър. Имам един въпрос: защо Сагитариус? Отец Томас намекна, че този убиец е идвал тук и преди.
— Той е един бъбрив свещеник.
— Отец Томас е добър свещеник, Скроуп. Да разбирам ли, че двамата с мастър Клейпоул желаете да се явите под клетва пред Кралския съд?
— Кажете му — изскърца със зъби Клейпоул, излагайки лицето си на хапещия вятър. — За Бога, лорд Оливър, кажете му! И без това вече няма значение.