— О, Пречиста Дево! Елате с восъчни свещи. Елате и почетете Младенеца, Богочовека, представен в Храма от скъпата му майка.
Корбет се усмихна и погледът му се устреми през нефа. Въпреки ужасяващите убийства на площада младите мъже и жени отвън не се бяха отказали от намеренията си да отпразнуват Сретение Господне. Кралският пратеник се приближи и огледа групичката, която се подготвяше за празника. Видя свети Симеон Богоприемец и пророчица Анна, които чакаха Мария и Йосиф да донесат младенеца Иисус в Йерусалимския храм. Представлението завърши с изпълнение на „Бенедиктус“36. Корбет попита дали може да се включи. Всички с радост се съгласиха и се събраха около купела, за да репетират. Корбет изпя първия стих, за да даде тон, а останалите продължиха с втория. Хористите срамежливо поглеждаха към кралския пратеник, който изглеждаше много заинтригуван от заниманията им. Накрая влязоха в тон и Корбет запя красивия встъпителен стих: „Благословена да е Святата Рожба — Синът на Мария…“
Хорът енергично се присъедини към него. Песента скоро накара Корбет да забрави за опасностите. Кралският пратеник остана толкова доволен, че ги помоли да повторят песнопението още веднъж. Разбира се, подаде им и една сребърна монета, която да си поделят после. Хорът бързо се съгласи и Корбет отново се потопи в красотата на църковното песнопение. Щом свършиха, певците се извиниха, че вече трябва да тръгват, и добавиха, че отец Томас няма да се върне, за да ги благослови. После излязоха от църквата и затвориха вратата след себе си. Корбет приклекна в основата на една колона и се огледа наоколо. Навън се смрачаваше и нефът тънеше в мрак. Светлината от свещите, които горяха в главния олтар и в олтара на Пресвета Богородица, беше слаба. Кралският пратеник погледна към трансепта със стенописа и зърна обезумелите човешки фигури, изобразени върху отбранителните стени. Студената нощна мъгла се просмукваше под вратата. Корбет потрепери. Кошмарът, който винаги го спохождаше при подобни задачи, отново го завладя. Страхуваше се от нощната тъмнина, когато ставаше уязвим и лесно можеше да бъде застигнат от стрела или нож. Отърси се от тези мисли и се изправи на крака. Коледните празници бяха отминали. Ако отец Томас все пак се появеше в църквата, може би щеше да се съгласи да го изповяда и да опрости греховете му. Корбет се върна при стенописа и го разгледа отново, възхищавайки се на въображението и изобретателността, вложени в него. Сърцето му се сви от мъка за младите хора, които бяха сътворили тази картина, а сега се сипеха като черен прах над мрачната и прокълната мордернска гора.
Вратата за мъртвите се отвори. Корбет се обърна и видя отец Томас да се приближава забързано.
— Сър Хю, един от младежите, с които си пеехте — свещеникът излезе от сенките, — ми каза, че сте тук. С какво мога да ви помогна?
— Възхищавам се на стенописа — Корбет посочи към стената. — Сигурно много се гордеете с него.
— Така е — усмихна се отец Томас.
Корбет се приближи към него. Светлината беше слаба, а му се искаше да види очите на свещеника.
— Жалко — каза той, — че художниците са били убити.
— Да — въздъхна свещеникът. — А ако лорд Скроуп изпълни обещанието си, край и със стенописа. Господарят се съгласи да поднови „Сейнт Алфидж“ и голяма част от манастира „Сейнт Фрайдсуайд“ — вероятно като разкаяние за греховете си.
— Всички имаме грехове за изкупване, отче.
— Така ли, сър Хю?
— Да, отче, и понеже ме попитахте с какво можете да ми помогнете — бих искал да ме изповядате.
Отец Томас се изненада, но все пак се съгласи. Поведе Корбет навътре в църквата и му направи знак да коленичи върху ниската молитвена пейка пред изповедалнята. После отиде до ризницата и се върна, надянал пурпурния епитрахил на врата си. Седна на пейката за изповед и извърна лице от Корбет.
— In nomine Patris et Filii et Spiritus Sancti37…
Корбет се прекръсти и подхвана молитвата си.
— Отче, изминаха три месеца от последната ми изповед и ето в какво съгреших оттогава…
Отец Томас се опита да прикрие изненадата си и да се съсредоточи върху думите на Корбет. Къде се беше чуло и видяло такъв изтъкнат кралски служител да се изповядва пред някакъв си енорийски свещеник? Колкото повече слушаше отец Томас, толкова повече нарастваше смущението му. Даде си сметка, че Корбет е почтен човек, който търси справедливостта във всяко нещо. Кралският пратеник разкри душата си и изповяда не толкова грехове, колкото пропуснати възможности да стори добро. Каза, че е проявявал раздразнение към съпругата и децата си, че е бил нетърпелив спрямо колегите си и недостатъчно състрадателен към другарите си. Отец Томас кимаше от време на време, без да го прекъсва, а опасенията му се задълбочаваха. Щом този мъж можеше да съди така точно и ясно самия себе си, какво щеше да се случи, когато се захванеше с жителите на Мисълам, включително и с него? Ако този извънредно умен човек приложеше проницателността си и към тях, всички ужасни загадки около града и имението щяха да бъдат разкрити. Когато най-после Корбет приключи изповедта си, отец Томас помълча известно време, а после погледна кралския пратеник право в очите.
36
Benedictus (лат.) — „Благословен“. Благодарствена песен на Захария към Бог от евангелие на Лука (Гл. 1:68–79). — Б.р.