— Домина Маргарет, искам да ви задам няколко въпроса и може би е най-добре да го направя, преди да ми кажете защо ме повикахте тук.
— Разбира се — усмихна се игуменката. — Не, не, мастър Бенедикт, останете, моля. Вие сте мой изповедник и сте наясно с всичко, което правя. Едва ли ще ви изненадам с нещо — засмя се тя чаровно. — Та вие знаете дори мислите ми! Питайте, сър Хю.
— Казвате, че брат ви е кръвожаден човек. Такъв ли беше, преди да замине за Ако?
— На този въпрос можете да си отговорите и сам. Брат ми се беше прославил като страховит воин още в Уелс и по разни други бойни полета; като човек, който изпитва удоволствие от битките. На война се чувстваше в свои води. След Ако не ми се стори по-различен, може би само малко по-закоравял и по-гневлив.
— И по-богат?
— Да, брат ми беше заграбил цяло съкровище от тамплиерите. Наричаше го своята победна плячка.
— Ами Клейпоул?
— Той също. Странно е, че го споменавате, сър Хю, защото именно заради него поисках да се срещнем.
— Да поговорим първо за вас, домина Маргарет. Вие никак не приличате на брат си.
— Един Бог знае защо! — засмя се игуменката и се облегна в стола си. — Когато бяхме деца, малко се страхувах от Оливър. Беше избухлив, но братовчед ни Гастон успяваше да го смири. Тримата си играехме заедно. Владенията ни бяха много по-малки от сега, но земята, на която е разположена къщата, Островът на лебедите и полята наоколо винаги са били притежание на семейството ми. Родителите ни бяха сдържани, дори студени. Баща ни винаги беше зает с разни кралски дела. Майка ни умря млада и ние останахме сами, наглеждани единствено от слугите. Мисълам, мордернската гора, изоставеното село и Параклисът на прокълнатите се превърнаха в нашите приказни владения, където се биехме с дракони, неверници и всички врагове на краля. Тримата бяхме винаги заедно — продължи тя, — но животът се променя и децата все някога се разделят с невинността си. Оливър и Гастон заминаха да воюват в Уелс, Гаскония и на шотландската граница. Когато се върнаха, баща ни вече не беше между живите, а доходите от земите ни бяха намалели. Признавам, а и лорд Оливър ще го потвърди, че той тръгна за Светите земи не само за да се бие за кръста, но и за да напълни собствената си кесия. Когато се върна оттам, аз също се бях променила — домина Маргарет си пое дълбоко дъх. — Докато го нямаше, реших да постъпя като монахиня в бенедиктинския манастир „Сейнт Фрайдсуайд“. После животът продължи да се променя. Оливър се измени според собствените си желания, а пък аз — според желанията на Бог.
Корбет погледна към капелана. Той стоеше с наведена глава и слушаше съсредоточено. За миг Корбет почувства дълбоката тъга на игуменката, въпреки че тя се усмихваше.
— А Гастон?
Игуменката сви рамене.
— Доколкото знам, след като врагът щурмувал стените на Ако, той бил сериозно ранен. Отвели го в лечебницата, но Гастон починал от раните си. Оливър и мастър Клейпоул направили всичко по силите си, но не могли да го спасят.
— Но не е ли странно — настоя Корбет, — че от всички жители на Мисълам са се завърнали само лорд Скроуп и оръженосецът му мастър Клейпоул?
— Сър Хю, в някои градове не се върнаха и толкова. Пък и мъжете, които тръгнаха от Мисълам, не бяха чак толкова много. Някои от тях са умрели по пътя, а други — от болест или от раните си. Брат ми също беше ранен, както и мастър Клейпоул.
— Но се върна богат.
— Несъмнено.
Корбет се сепна, понеже мастър Бенедикт скочи на крака и изтича към вратата с ръка на устата.
— Горкият човек — игуменката погледна към Корбет. — Много е разстроен от видяното сутринта.
Тя замълча, изчаквайки завръщането на мастър Бенедикт. Капеланът се появи след малко, попивайки устата си с кърпичка.
— Съжалявам, но стомахът ми е слабото място — извини се Бенедикт и отново седна на стола си. — Разговорът за Ако — прошепна той, — клането в Двора на дракона, ужасните убийства в Мордерн, всичките тези заплахи и опасности… — той поклати глава. — Не мислех, че ще стане така.
Домина Маргарет го попита дали не иска нещо за ядене или за пиене, но Бенедикт само махна с ръка.
— Сър Хю — игуменката вдигна броеницата, увита около пръстите й, — искам да ви помоля за две услуги. Първата е да препоръчате мастър Бенедикт на краля, когато се върнете в Лондон. Той заслужава повишение и трябва да постъпи на кралска служба. Капеланът ми е много добър свещеник и високообразован човек, но ще оставя това на вас. Другият въпрос е много по-важен. Казвам, че брат ми е кръвожаден, и той наистина е такъв. В момента обаче го заплашват от всички страни може би с право, а може би не, но, така или иначе, го заплашват. Дори кралят е недоволен от него. Появи се Сагитариус. Според мен този смъртоносен стрелец отмъщава за убийствата в Мордерн. Сигурна съм, че ще се съгласите с мен — просто няма друго логично обяснение. Вярвам, че рано или късно брат ми ще бъде убит. В Светото писание се казва, че „всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат“40. Страхувам се за брат си, сър Хю, наистина.