— Проверихме всички капаци — намеси се отец Томас. — И преди бях идвал в убежището, сър Хю, и знаех, че няма тайни входове или тунели. Езерото е широко и дълбоко, а вратата и капаците на прозорците бяха заключени и залостени. Естествено, с изключение на капака, който Пениуорт счупи.
Корбет благодари на присъстващите и помоли отец Томас да прочете молитва над тялото, а после да помогне на Пениуорт и доктор Ормсби да го пренесат в имението.
— Там има помещение за покойници, нали?
Ормсби кимна.
— Една стаичка в подземията. Най-добре да огледам тялото там. После обещавам правдиво да ви опиша какво съм забелязал, сър Хю.
Корбет се изправи и се върна при трупа. Разгледа го много внимателно, а след това помоли Ранулф и Ормсби да го вдигнат, за да огледа и седалката на стола.
— Според мен — промърмори той — лорд Скроуп си е бил легнал, но убиецът го е накарал да седне в стола. После е промушил сърцето му с камата. Скроуп е понечил да хване острието с дясната си ръка и я е изцапал с кръв. Привел се е напред, затова има кръв по пода, а след това е паднал назад.
Доктор Ормсби се съгласи.
— Много добре, много добре — рече тихо кралският пратеник. — Господа, домина Маргарет, моля да ме извините.
Корбет даде знак на Ранулф да го последва и двамата още веднъж претърсиха стаята. Огледаха капаците на прозорците, пода, стените, тавана и вратата, но не откриха нищо нередно. Корбет седна на леглото и се вгледа в Ормсби, Пениуорт и отец Томас. Те вдигнаха трупа и го понесоха към лодката, която ги очакваше на пристана, а домина Маргарет се приближи към кралския пратеник с плувнали в сълзи очи.
— Сър Хю, ами душата му?
— Бог я е прибрал, домина Маргарет. А сега смятам, че е най-добре да се върнете в имението. Сигурно си имате работа в манастира, но лейди Хауиса ще има нужда от утеха.
Игуменката кимна в знак на съгласие и излезе навън. Корбет я последва и застана на входа на убежището. Мъжете положиха трупа в едната лодка, а после Ормсби, свещеникът и домина Маргарет се качиха в другата, която тъкмо беше пристигнала.
— Кажете на лейди Хауиса — провикна се Корбет, — че ще запечатам убежището. Никой не бива да влиза вътре!
След това кралският пратеник се върна в стаята. Двамата с Ранулф направиха всичко по силите си, за да закрият прозореца, опъвайки някакъв килим върху пролуката. Ранулф подаде на Корбет служебната му чанта и кралският пратеник запечата краищата на килима към стената. После сър Хю огледа за последно помещението и излезе, като заключи и окачи ключа на колана си. Запечата вратата, а след това обиколи убежището и стори същото с всички прозорци.
— Съмнявам се — рече Корбет, като се опитваше да се стопли, потропвайки с крака и сгрявайки длани с дъха си, — че някой ще дойде тук. Ще наредя на Пениуорт да не превозва до острова никого, освен нас двамата. А сега да тръгваме, Ранулф, кръвта ми се смръзна. Трябва да се стопля и да обмисля всичко, което видяхме днес.
На пристана вече ги чакаше Пениуорт, изпълнен с най-дълбоко уважение към щедрия кралски служител. Лодкарят имаше да им съобщи много новини. В имението била настанала пълна бъркотия. Брат Грациан, домина Маргарет и мастър Клейпоул вече давали нареждания на слугите да заключат и да залостят всички врати срещу евентуален грабеж. Корбет кимна, а Пениуорт натисна веслата и оттласна лодката от пристана, като продължаваше да бърбори. Лодкарят се чудеше какви ли ще са последиците от смъртта на лорд Скроуп. Щом стигнаха до другия бряг, Корбет даде нарежданията си на Пениуорт и се запъти към господарската къща. Домът на покойния лорд Скроуп беше потънал в зловеща тишина, а слугите сновяха като сенки по коридорите. Чансън вече се беше погрижил за стаята на господаря си. Огънят в камината гореше, свещите бяха запалени, а от килера бяха донесени сушено месо, хляб, сирене, масло и ейл. Корбет му благодари и двамата с Ранулф седнаха пред огъня, протягайки ръце към пламъците, за да се стоплят.
— Много ми е студено — промърмори Корбет. — Нямам търпение зимата да свърши и да дойде пролетта.
— Какво мислите за снощните събития?
— Вече установихме някои факти. Първо, лорд Скроуп е отишъл на Острова на лебедите сам и Пениуорт ни увери, че никой не го е причаквал там. После лодкарят си е тръгнал, а лорд Скроуп се е заключил и залостил в убежището си. Постройката е укрепена и се намира на остров, обграден от езеро с леденостудени води. Второ, през езерото може да се мине само с лодка, а според свидетелите никой не го е прекосявал, след като лорд Скроуп се е заключил в убежището си. Трето, някой все пак е преплавал езерото през нощта, проникнал е в заключеното убежище и е пробол лорд Скроуп в сърцето. Четвърто, лорд Скроуп беше воин и убиец, но нищо не подсказва, че е оказал съпротива на нападателя си. По всичко изглежда, че господарят на имението просто си е седял в стола, когато убиецът е забил острието в гърдите му. Пето, камата, с която е извършено убийството, принадлежи на краля. Ето това вече е загадка! Лорд Скроуп трябва да я е държал в ковчежето си за скъпоценности. Излиза, че сам го е отворил и на практика е тикнал оръжието в ръцете на убиеца си. Това е странно, Ранулф — Корбет протегна краката си към пламъците. — Ковчежетата и сандъкът не са разбити. Явно Скроуп сам ги е отключил пред своя убиец, а после отново е сложил сребърната верижка с ключове на врата си. Защо? Дали убиецът му е бил някой, на когото е имал пълно доверие? Същевременно трябва да е бил човек, способен да го убие за миг, или както се пее в псалма43 — внезапно да го омотае в примката на смъртта. Как е възможно един толкова лукав и мнителен човек като Скроуп да попадне толкова лесно в капан? Както и да е… — Корбет стисна чашата си. — Шесто, лорд Скроуп не е вдигнал тревога. Седмо, след като лорд Оливър е бил убит, убиецът е откраднал скъпоценностите му и е успял да се измъкне, без никой да го забележи или да успее да му попречи. За целта е трябвало да преодолее залостените капаци на прозорците, тухлените стени на убежището и заключената масивна врата. След това е трябвало да прекоси леденото езеро, без да разполага с каквото и да било плавателно средство. Стражата е била наблизо, но не е забелязала нищо нередно. Осмо, според Пениуорт никой не е прекосявал езерото до тази сутрин, когато лейди Маргарет и отец Томас са го помолили да ги откара до острова. Те разбили капаците на един от прозорците, за да влязат в убежището. Възможно е тримата да са били съучастници в заговор за убийството на Скроуп. Няма обаче никакви доказателства за подобно нещо, така че смятам, че е малко вероятно. Освен това по всичко изглежда, че лорд Скроуп е бил убит малко след полунощ, тоест много преди посетителите му да дойдат. Девето, чашата с отрова. За какво му е била на нападателя отрова? И все пак — Корбет остави чашата си на масата, взе железния ръжен и побутна една от пукащите цепеници в камината, за да я разпали — ние познаваме убиеца.
43
Става дума за благодарствения псалм на Давид към Бог от Втора книга Царства, където се казва: „… и примки на смъртта ме омотаха“ (Гл. 22:6). — Б.р.