— Но те знаят, че ние открихме криптата.
— Празна… — отвърна Корбет. — Предполагам, че Скроуп също я е претърсил.
— А сега какво ще правим? — попита Ранулф.
— Всичко, което ти казах, са само предположения, Ранулф, една мъглява теория — заяви Корбет. — Можем да принудим Клейпоул да си признае, но преди това искам да се уверя в догадките си. Ще приберем скъпоценностите и ще погребем Льо Риш достойно, но няма да споменаваме на никого за това. Когато приключим с всичко, ще платя на някой свещеник да му отслужи заупокойна литургия. Не мъртвите ме тревожат обаче, а живите. В Мисълам се спотайва коварен и ловък убиец. Част от картината ни се поизясни, но далеч не цялата. Трябва да бъдем търпеливи и последователни и да се пазим от прибързани заключения, преди да разполагаме с всички или поне с повечето факти. Ще се преструваме на ни лук яли, ни лук мирисали, а същевременно ще бъдем нащрек. Трябва да проследим събитията много внимателно, защото — въздъхна Корбет — в Светото писание много правилно е отбелязано, че: „… синовете на тоя век в своя род са по-досетливи от синовете на светлината“48.
Глава дванадесета
Всички ценни предмети, които откриете у тези злосторници, трябва да бъдат оставени на съхранение на някое безопасно място.
Корбет тъкмо се беше върнал в имението, когато някой почука на вратата на стаята му. Кралският пратеник отвори и видя в коридора да стои някакъв слуга, който подскачаше от крак на крак.
— Сър Хю — каза той, — лейди Хауиса ви изпраща своите почитания и ви моли да се присъедините към нея в параклиса.
Корбет взе наметката си и последва прислужника по коридора. Слязоха по стълбите и се озоваха в параклиса. Лейди Хауиса седеше на пейката за изповед до олтара на Пресвета Богородица. Слугата изпроводи Корбет, а после се оттегли и тихо затвори вратата след себе си.
— Сър Хю — лейди Хауиса дори не се обърна, — ще ви бъда благодарна, ако залостите вратата.
Корбет изпълни молбата й, а после пристъпи към нея. Лейди Хауиса се изправи, за да го посрещне. Беше облечена в черно от глава до пети. Приближи се към него, вдигна воала си и се усмихна лъчезарно.
— Вероятно смятате, че скърбя, сър Хю, но това не е вярно. Всъщност съм благодарна за избавлението си.
— От какво, милейди?
— От злото, от брака без любов и от оковите, които стягаха душата ми. Дойдох тук рано сутринта, за да благодаря на Бог, и влязох в олтара.
Господарката на имението хвана Корбет за ръка и го поведе към стълбите, които водеха към главния олтар. От дясната страна, до хвърлящия червеникави отблясъци светилник, висеше инкрустирана със скъпоценни камъни сребърна дарохранителница, а точно над олтара имаше разпятие, привързано за таванските греди със сребърна верига.
— Казват, че кръстът е изработен от ливански кедър — обясни тя, — донесен от Светите земи. Обърнете обаче внимание на фигурата на Христос върху него, сър Хю.
Корбет погледна нагоре. Спасителят беше изваян от бронз, с разперени ръце, сгърчено в агония тяло, клюмнала шава и паднала върху лицето коса.
— Виждали сте го и преди, нали?
Корбет кимна.
— Разгледайте го внимателно, сър Хю. Какво липсва според вас?
Корбет се взря във фигурата със заковани едно върху друго стъпала и в малкия надпис49, поставен на кръста по заповед на Пилат Понтийски.
— Нищо не виждам.
— Какво има на главата на Спасителя на всички разпятия, които сте виждали?
Корбет се повдигна на пръсти, вгледа се внимателно и после ахна.
— Липсва тръненият венец!
— Разпятието беше изработено по този начин по желание на съпруга ми — обясни тя. — Вместо трънен венец на главата на Спасителя беше поставен пръстен.
49
Според римската традиция Пилат Понтийски заповядал на кръста на осъдения да бъде поставен надпис, в който се изтъквала законовата причина за присъдата му. Надписът на кръста на Христос гласял — според Евангелие на Матея (Гл. 27:37): „Този е Иисус, Царят Иудейски“; според Евангелие на Марка (Гл. 15:26): „Цар Иудейски“; според Евангелие на Лука (Гл. 23:38): „Този е Царят Иудейски“ и според Евангелие на Йоан (Гл. 19:19): „Иисус Назорей, Цар Иудейски“. — Б.р.