— Братко Грациан — прекъсна го Корбет, — нали сте виждали стенописа на Свободните братя в „Сейнт Алфидж“?
— Разбира се — отвърна доминиканецът. — На него не е изобразено Падането на Вавилон, а превземането на Ако. Нападателите са сарацините, а бранителите са нарисувани като хората от свитата на Скроуп. Лорд Оливър веднага се досети.
— И какво каза?
— Нищо, само изруга тихо и се закле да им отмъсти.
— Това ли беше причината за нападението над Свободните братя?
— Разбира се. Господарят на имението ги смяташе за сериозна заплаха.
— Има ли в картината някакво тайно послание?
— Не. Разгледах я внимателно, но нищо не открих — брат Грациан докосна устните си. — Виждат се само хората на Скроуп, увлечени в битка, как той самият бяга и как братовчед му лежи мъртъв или умиращ в лечебницата. Иуда вероятно е изобразен като обида към Скроуп, въпреки че не забелязах сцена на предателство. Издигащият се кръст пък несъмнено е намек за „Сангуис Кристи“.
— А лорд Скроуп забеляза ли нещо друго?
— Казах ви вече, че лорд Скроуп си имаше тайни. Дори да е забелязал още нещо, не го е споделил с мен.
— Откъде са знаели Свободните братя за Ако?
— Сър Хю, всички добре знаят историята за обсадата на Ако, особено хората в Мисълам.
— Но защо са искали да нарисуват сцената? Какво значение е имала тя за тях?
— Може би просто са искали да подразнят Скроуп.
— Има ли някаква връзка между Свободните братя и войните, сражавали се в Ако?
— Не забравяйте — приведе се напред доминиканецът, а гласът му стана дрезгав, — че никой от тукашните мъже, които са тръгнали за Ако с лорд Скроуп, не се е върнал. Освен Клейпоул, разбира се. Там е загинал и братът на отец Томас. Хората бяха разгневени и искаха да разберат какво се е случило. Вероятно Свободните братя са взели идеята за стенописа си от изпълнените с омраза местни жители, но нямам представа какво е тайното му послание, нито защо са го нарисували.
— Лорд Скроуп — намеси се грубо Ранулф — твърдеше, че е нападнал Свободните братя, защото са се запасявали с оръжия. Вие можете ли да го потвърдите?
Доминиканецът се изчерви и извърна поглед.
— Братко, моля ви, отговорете.
— Вижте — прошепна той, — бил съм войник. Мога да разпозная камък, на който са били точени остриета. Точно такива следи видях по надгробния камък пред изоставената църква. Разтревожих се, понеже това противоречеше на привидното поведение на Свободните братя, които уж се обявяваха против насилието и използването на оръжия. Казах на лорд Скроуп какво съм видял и това засили подозренията му.
— А какво можете да ни кажете за криптата в Параклиса на прокълнатите?
— Лорд Скроуп я претърси, но не откри нищо.
— Ами крадецът Льо Риш? — попита Корбет. — Изповядахте ли го?
— Може да се каже. Наистина не знам какво се случи, сър Хю. С това се занимаваха Скроуп и Клейпоул. Когато посетих Льо Риш в тъмницата, той не беше на себе си.