— Значи искате да дойдете с нас в Лондон — намеси се Ранулф, — за да се спасите от тамплиерите, така ли?
Брат Грациан кимна в знак на съгласие.
Корбет се облегна в стола си и се вгледа в доминиканеца. Беше сбъркал в преценката си за него. Брат Грациан приличаше на суров и безмилостен инквизитор, който ревностно брани учението на Църквата, но в същото време и той като всички други носеше своя собствен товар от минали грехове и вина. Кралският пратеник се чудеше дали този път монахът му беше казал цялата истина, или просто си беше признал само онова, за което го бяха принудили.
— Знаете ли нещо за смъртта на лорд Скроуп? — попита Корбет.
Доминиканецът затвори очи и поклати глава.
— Или нещо друго — намеси се Ранулф, — което може да ни бъде от полза?
— Казах ви всичко, което мога — изправи се монахът. — Не мога да ви помогна с нищо друго, сър Хю.
После брат Грациан излезе от приемната и тихо затвори вратата след себе си. Корбет поседя известно време, загледан в дръжката на меча си.
— Господарю? — повика го Ранулф. — Как мислите, дали този път ни каза истината?
— Не — каза Корбет, — но подозирам, че ни каза всичко, което можеше.
— Възможно ли е той да е Сагитариус? — попита Ранулф.
— Има такава вероятност — призна Корбет. — И преди се е случвало — усмихна се той — някой да си признае един грях, за да удовлетвори изповедника си, а останалите да премълчи. Грациан определено е корав човек и е хранел огромно недоверие към лорд Скроуп. Научихме още, че нашият доминиканец е роден заговорник, както и бивш войник. Умее да върти оръжие и се отличава с твърд и непоколебим нрав. Достоен противник е.
— Ами стенописът? — попита Ранулф.
— За него не съм сигурен — поклати глава Корбет. — Може Свободните братя просто да са искали да подразнят лорд Скроуп, но има и нещо друго, което ни убягва. Лорд Скроуп обаче е видял в картината някакъв намек за истината. Чудя се какво ли може да е.
— Може би растението, изобразено около картината, наистина е беладона — предположи Ранулф. — Може би затова загадъчният посетител на отец Томас се е нарекъл с това име.
— Точно така, Ранулф — Корбет се залюля на стола. — Подозирам, че лорд Скроуп е убил Гастон. Упоил го е с нещо, за да му спести мъките и да не попадне жив в ръцете на сарацините. Скроуп е бил воин и добре е знаел кога една битка е загубена. Затова е ограбил съкровищницата и е отказал да се върне в крепостта. Може това да е тайният му грях, който е измъчвал душата му години наред.
— Ами Клейпоул? — полюбопитства Ранулф. — Грациан го описа като сянка на Скроуп, която го следва безропотно, но кметът може да се е променил.
— Отново си прав. Клейпоул е безмилостен и жесток като господаря си. Способен е на всичко в името на целите си, което ни довежда до една много интересна теория. Възможно ли е на Клейпоул да му е дошло до гуша от Скроуп и той да се е обърнал срещу господаря си?
— Трябва да го арестуваме и да го разпитаме — изправи се Ранулф.
— Имаме достатъчно доказателства, за да го задържим, но нека изчакаме засега. Кажи на кмета да си върви у дома и да видим какво ще стане. А сега ме остави сам, Ранулф. Искам да помисля.
Ранулф се обърна и тръгна към вратата.
— Ако обичаш — усмихна се Корбет, — попитай лейди Хауиса дали мога да видя счетоводните книги на имението, особено документите за приходите.
Малко по-късно Ранулф се върна с цял куп книжа. Струпа ги на масата и запали още свещи. Попита Корбет дали желае нещо за ядене или пиене, но кралският служител само поклати глава и взе първата счетоводна книга. Когато привърши, свещите бяха почти изгорели, а навън вече се беше стъмнило. Сър Хю избута сметките на домакинството настрани, мърморейки си нещо под нос. После стана, загърна се в наметалото си и каза на Чансън, който все още стоеше на пост пред вратата, да загаси свещите и да прибере счетоводните книги.
— Какво ще правите, господарю?
— Време е за вечерна разходка — усмихна се Корбет.
През следващите два часа Корбет обиколи имението — отби се в конюшните, в складовете за провизии, в кухнята и в различните пристройки. Разпита слугите и най-вече онези, които бяха служили на лорд Скроуп дълги години. Отговорите, които получи, само затвърдиха подозренията му. После се прибра в стаята си, каза си молитвите и постави камата си до възглавницата. Когато си легна, вече беше почти сигурен кой е убиецът. Оставаше само да измисли как да го хване.