Вечерята започна. Корбет позволи на отец Томас да благослови трапезата, след което слугите донесоха вино, купи с горещ бульон и подноси със студено месо и пресен хляб. Лейди Хауиса, която още беше в траурно облекло, се опита да завърже разговор, но атмосферата беше напрегната. Всички присъстващи знаеха, че Корбет е стигнал до някакво заключение, и седяха като подсъдими, очакващи съдията да произнесе присъдата им. Сър Хю реши да не протака. Гостите едва бяха привършили първата си чаша вино, когато кралският пратеник изведнъж стана, доближи стола на Клейпоул изотзад и сложи ръка върху скованото рамо на кмета. Шепотът в залата стихна.
— Мастър Хенри Клейпоул, кмет на Мисълам, като пазител на Тайния печат и кралски пратеник в това имение ви обвинявам в държавна измяна, кражба и убийство. Измяната ви се състои в това, че сте се уговорили с престъпника Льо Риш да ви продаде кралското съкровище, заграбено от криптата в Уестминстър. Не ставайте…
Корбет върна кмета в стола му, а Ранулф стана от мястото си, отиде до другия край на масата и насочи арбалета си към Клейпоул. Останалите гости удивено наблюдаваха случващото се.
— Не съм…
— Напротив! — Корбет се приведе към ухото на кмета и високо му зашепна. — Блестящо представление, мастър Клейпоул! Льо Риш не е бил вчерашен, но все пак вие двамата с лорд Скроуп сте успели да го преметнете. Къде са останалите скъпоценности, които купихте от него, а? Може би в къщата ви? Веднага мога да извадя заповед, която ми дава правото да претърся дома ви от тавана до подземието. Обвинявам ви и в кражба, защото с лорд Скроуп умишлено сте взели съкровището и сте го скрили. И накрая, обвинявам ви в убийство, защото вие сте Сагитариус. Вие сте опитен стрелец, мастър Клейпоул, а лорд Скроуп ви е бил съучастник. Господарят на имението ви е бил предоставил много от къщите на пазарния площад. Там сте се криели и оттам сте изпращали стрелите си по невинните минувачи, както и по неудобните за вас с господаря ви хора. Вие сте отговорен и за убийството на самия лорд Скроуп. Извършили сте го, понеже сте искали „Сангуис Кристи“ и останалите скъпоценности за себе си. Освен това е трябвало да се доберете до църковните регистри. Независимо дали сте негов законен наследник, господарят на имението ви е доверявал много от тайните си като на свой син и вие сте знаели за тайния брод в езерото.
В залата се надигна развълнуван шепот и Корбет направи знак на присъстващите да запазят тишина.
— Не сега — каза той. — Може би утре или вдругиден, когато мастър Клейпоул ще бъде съден.
Кралският пратеник стисна рамото на кмета още по-силно, докато той не трепна от болка.
— В нощта, когато сте убили Скроуп, сте прекосили езерото по онзи брод.
— Това е нелепо! — кресна Клейпоул. — Мога да докажа…
— Какво? — прекъсна го Корбет. — Че по време на събитията в църквата тази сутрин сте били в Общината?
— Да, а също и че бях на площада, когато убиха градския идиот.
— Съучастникът ви лорд Скроуп обаче не беше на площада — възрази Корбет. — Имам предвид, по време на убийството на идиота. Повече от един човек се е изявявал като Сагитариус и аз ще го докажа. Що се отнася до убийството сутринта, ще докажа, че вие, мастър Клейпоул, постоянно сте наблюдавали „Сейнт Алфидж“. Все пак се предполага, че тъкмо оттам са били откраднати регистрите. Следили сте и домина Маргарет, която яростно се е противопоставяла на претенциите ви. Когато игуменката неочаквано се е появила в църквата по-рано днес, вие сте решили да приключите с нея веднъж завинаги. По-късно ще разясня подробностите. Все пак, мастър Клейпоул, вие сте кметът на града и свободно можете да се движите из него, без да будите подозрение. Лесно бихте могли да скриете лък и колчан със стрели в някоя стаичка, а после да се промъкнете в нея, да стреляте и да се измъкнете незабелязано. Мога да кажа за вас още много неща. Чансън — провикна се Корбет, — арестувай мастър Клейпоул и го отведи в подземието. Ранулф ще дойде с теб. Лейди Хауиса…