Дотук добре.
Бях се справила с две от неприятните срещи, които ме очакваха днес — Брин и Шей. Оставаше ми само още една.
Когато влязох в лабораторията по химия, Рен вече бе започнал да подрежда върху масата нещата, които щяха да ни трябват за днешния експеримент. Приближих се до него, мъчейки се да пропъдя неприятния спомен за последната ни среща.
— Здрасти — поздравих аз и се настаних на стола зад масата.
— Здравей, Лили — той дръпна учебниците си, за да не ми пречат. — Хубава рокля.
Потиснах инстинктивното желание да изругая и вместо това измъкнах учебника си от дъното на чантата.
— Какво ще правим днес? — попитах, без да го поглеждам.
Той се разсмя тихичко.
— Алхимия.
— Какво?
„Шегуваше се.“
Рен побутна към мен чинийка с дребни монети.
— Мисля, че госпожица Форис се опитва да поддържа интереса ни, като се преструва, че това всъщност не е час по химия. Експериментът ще повтори начините, по които някогашните алхимици се опитвали да превърнат металите в злато. От нас се изисква да проверим хипотезата дали процесът изобщо може да бъде успешен.
— Разбирам — отвърнах и след като прочетох инструкциите в учебника, извадих няколко епруветки, които щяха да ни трябват за различните вещества, необходими за опита.
— Да знаеш, че ако успеем, смятам да избягам със златото — подхвърли Рен, докато носеше още съставки от шкафа.
— Ще го имам предвид — отвърнах и се заех да търся запалката, докато той подготвяше бензиновата горелка. — Как прекара останалата част от уикенда?
Грешен въпрос.
Рен настръхна и грабна запалката от ръцете ми.
— Чудесно.
Часът се точеше едва-едва, напрегнат и неловък; разговорът ни се състоеше от резки въпроси и едносрични отговори. Докато изпълнявахме напълно механично експеримента, усетих как в гърдите ми се настанява задушаваща празнина.
Тъкмо разглеждах монетата, която бях вдигнала с помощта на метални щипци, за да видя има ли някакви признаци за промяна, когато зад мен се разнесе сладникав глас.
— Здравей, Рен.
Пръстите ми още по-силно стиснаха металните щипци, когато, хвърляйки поглед през рамо, видях Ашли Райе, дългокрако и тъмнокосо човешко момиче, да се усмихва изкусително на Рен с наклонена на една страна глава и полуотворени розови устни.
— Здравей, Ашли — Рен остави молива си на масата и небрежно се наведе напред.
Тя запърха с мигли и аз побързах да се върна към опита. Завоеванията на Рен се деляха на два вида — такива, които още въздишаха по него, и такива, които всяка нощ забиваха игли в саморъчно направени вуду-куклички с неговия образ. Ашли беше от първите.
Хвърлих поглед към часовника. Часът по химия беше към края си, затова отидох до мивката и се заех да изпразвам епруветките.
— Е, Рен — гальовният й тон ме накара да потръпна. — Знам, че дотогава има цял месец, но съм сигурна, че вече има опашка от момичета, които искат да те поканят на Кървавата луна6.
Скърцайки със зъби, избърсах една стъкленица с хартиената кърпа и посегнах към следващата.
— Прекарахме си толкова хубаво миналата година — изпълнената с копнеж въздишка на Ашли се заби като бодлива тел в обърнатия ми гръб. — А отдавна не сме излизали заедно. Искаш ли да ме придружиш?
— Съжалявам, Аш — отвърна Рен. — Вече имам уговорка.
— Имаш среща за бала? — гласът й внезапно изтъня и отекна по-силно, отколкото бе нужно.
— Да.
Чух как Ашли пристъпя от крак на крак, преди да попита нацупено:
— Е, коя е тя?
— Кала.
Епруветката в ръката ми се пръсна на хиляди парченца. Изругах, когато в дланта ми се забиха късчета стъкло.
Рен побърза да дойде при мен.
— Хайде де, Кал. Какво ти е направила горката епруветка?
Поклатих глава, като продължавах да ругая под носа си, и се захванах да вадя парчета стъкло от кожата си.
— Добре ли си? — Ашли успя да придаде загрижено звучене на гласа си, докато се навеждаше към нас. — О, Господи! Колко много кръв!
Въпреки болката, не можах да потисна насмешливата си усмивка.
— Ще донеса аптечката — каза Рен и след малко се появи, стиснал бяла кутия с червен кръст върху нея.
— Казах на госпожица Форис, че не е нищо страшно. Ако види ръката ти, със сигурност ще се опита да те изпрати в болницата, за да те зашият.
6
Кървавата луна, наричана още Ловджийската луна, е първото пълнолуние след т.нар. Ечемичена или Жътварска луна — пълнолунието, което е най-близко до есенното равноденствие. За много култури и езически религии, равноденствията и слънцестоянията са от особено значение. — Бел.прев.