Когато отидохме в столовата, двете глутници вече бяха насядали край обичайните ни маси. Седмина от приятелите ни се смееха на Невил, който се бе качил върху една от масите и пееше „Ако бях богат“7. Беше облечен в обичайните си черни дрехи, сякаш щеше да рецитира поезия в някое арткафе, което правеше цялата сцена една от най-странните гледки, които бях виждала.
Двамата с Рен се спогледахме озадачено. Какви ги вършеше Нев? Винаги го бях смятала за един от най-срамежливите вълци, които познавах, с изключение единствено на Козет, която бе толкова мълчалива, че сякаш едва бе жива.
— Ако бях б-о-о-гат! — довърши Невил с пълно гърло, след което скочи от масата, свлече се в най-близкия стол и закри лицето си с ръце.
Ухилен като чешърския котарак, Мейсън се наведе и го потупа по главата.
— Какво става тук? Да не би Нев най-накрая да е изперкал? — попита Рен и като улови стола, който Дакс плъзна към него, го обкрачи и седна с лице към облегалката.
— Изгуби един бас — отвърна Мейсън и Невил най-сетне вдигна лице от ръцете си и го изгледа кръвнишки.
Мейсън въздъхна престорено:
— Тъжно е да видиш как един инди-китарист е принуден да пее песнички от мюзикъли. Докъде стигна, а?
Невил отблъсна ръката му, сякаш се опитваше да прогони неприятния спомен за своето „представление“.
— Знаеш, че не бих могъл да си представя нищо по-ужасно. Точно затова го избра.
— Бас? — повдигнах въпросително вежди.
Мейсън се ухили:
— В петък вечер имахме оживен спор. Аз се оказах прав, а Нев сбърка.
— Брат ти танцува по-добре, отколкото предполагах — каза Невил.
— Това пък какво е? — Рен отвори бутилка кола и погледна към Невил, който на свой ред се обърна към Ансел.
Побързах да последвам примера им и видях брат си и Брин да седят в края на масата и да се гледат замечтано. Усетих как ме жегва завист. Макар и да поемаха известен риск, те все пак имаха право на избор. И понеже ние с Рен бяхме техните алфи, връзката им най-вероятно беше в безопасност. Мейсън и Нев, Дакс и Фей — всички те имаха шанс за истинска любов. Само ние с Рен нямахме избор. Това ли бе наградата да се родиш алфа?
Рен ги изгледа продължително, след което избухна в смях.
— Казах ви да го държите в тайна! — озъбих се насреща им, осъзнавайки, че в раздразнението, заострило кучешките ми зъби, има немалка доза завист.
Брин се сви уплашено и Ансел побърза да й се притече на помощ.
— Разбира се, че ще го пазим в тайна от всички други. Но няма как да го скрием от останалите в глутниците.
Седнах на стола, който Фей побутна към мен, и облегнах глава на масата.
— Ще ме довършите! В училище сме, всеки може да ви види. — Изведнъж се сепнах и се обърнах към Рен: — Извинявай. Щях да ти кажа още днес, кълна се.
Той сви рамене.
— Брат ти е прав. Нищо не може да се скрие от глутницата. — При тези думи той се обърна към новата двойка и понижи глас: — Кала е права. Дръжте го в тайна от всички останали. Нито дума на другите Стражи. Не искате да разсърдите когото не трябва, нали? — изведнъж устните му се разтеглиха в широка усмивка. — Поздравления, човече.
Брат ми грейна и хвърли пълен с обожание поглед на Брин. Тя въздъхна и прокара пръсти през гъстите си къдрици.
Аз извърнах очи и се заех да беля портокала си.
— Невил, надявам се, че нямаш намерение да ни изоставиш, за да се прочуеш на Бродуей — разнесе се коприненомек глас зад нас.
Всички разговори на масата секнаха, а Брин и Ансел отскочиха един от друг, сякаш между тях внезапно бе изригнал гейзер.
Обърнах се и видях Лоуган Бейн да се усмихва на бъдещата си глутница.
— Имаш прекрасен глас — продължи той. — Изпълнението ти страшно ни хареса; чухме те чак в другия край на столовата. Много впечатляващо.
— Благодаря — отвърна Невил с нервна усмивка.
Лоуган заобиколи масата, за да се приближи до Мейсън и Невил, които седяха един до друг, и сложи ръка върху рамото на Мейсън. Видимо напрегнат, той погледна към Невил, който беше пребледнял като платно.
Рен понечи да се изправи, ала Лоуган го спря с небрежно махване на ръката.
— Няма за какво да се тревожиш.
След това се приведе напред и каза:
— Както двамата алфи несъмнено са ви съобщили, решено бе аз да поема новата глутница — той ни изчака да кимнем и отново заобиколи масата. — Бих искал да се съберете в общата стая след училище. Ще ви чакам.