— Разбира се — отвърна Рен и наклони глава на една страна.
— Отлично.
Младият Пазител се завъртя и бавно се отдалечи, за да се върне при приятелите си в другия край на столовата.
Ние се заехме с обяда си, ала настроението около масата изведнъж бе станало тревожно и потиснато. Мейсън седеше като вкаменен и се взираше в нищото. Невил се наведе към него и му протегна ръка. Мейсън я улови и двамата скриха сключените си пръсти под масата.
12
В часа по философия стисках зъби толкова силно, че започнах да се чудя дали тъпата болка изобщо ще си отиде някога. Чинът до прозореца остана празен през целия час. Не бях видяла Шей в столовата по време на обяда, а ето че сега обичайното му място в следобедния ни час беше празно.
Записах още няколко реда в тетрадката си, като се опитвах да убедя сама себе си, че това няма значение. За пореден път погледнах към незаетия чин и още по-силно стиснах зъби, от което болката в челюстта ми стана още по-остра.
Насилих се да насоча вниманието си към господин Селби, който жестикулираше оживено, докато излагаше аргументи за и против съществуването на Бог. Беше започнал часа, като ни показа стикер за кола, на който пишеше „Бог е мъртъв — Ницше; Ницше е мъртъв — Бог“.
Опитах се да следя оживената лекция, ала мисълта ми непрекъснато бягаше другаде. Огледах се из стаята. Останалите прилежно кимаха и си записваха думите на господин Селби. Погледът ми се спря върху Лоуган. Както обикновено, той се бе отпуснал на стола и спеше, скрил очи зад очилата си, марка „Диор“.
„Какво ли ще ни каже, когато се съберем след училище?“
Когато звънецът удари, трябваше да положа усилие, за да накарам мускулите си да ме слушат — толкова здраво бях сплела крайниците си, че се бяха схванали.
Тримата Бейн излязоха от стаята заедно, като си шушукаха нещо. Запътих се сама към шкафчето си и открих, че останалите от Найтшейд вече ме очакват. Без да си кажем нито дума, ние се отправихме към общата стая и зачакахме. Никой не продумваше. Беше толкова тихо, че можех да чуя биенето на сърцата ни.
Звук от бавни, но решителни стъпки и мирис на карамфил и махагон известиха пристигането на Лоуган. Той се усмихна, като ни видя; косите лъчи на следобедното слънце, които струяха през високите прозорци, позлатяваха небрежно разрошената му коса. Лоуган придърпа стол и се настани върху облегалката, подпрял крака върху седалката, така че да ни гледа отвисоко.
— Добре дошли — погледът му бавно обходи напрегнатите ни лица. — Наясно съм, че тази среща е донякъде неочаквана, ала нещата бързо ще се променят сега, когато съюзът е толкова близо.
Той отпусна лакти върху коленете си.
— За да могат двама алфи да изпълнят Ритуала на съюза, те трябва да са пълнолетни. За Рен и Кала това няма да стане преди Сауин8, когато и двамата ще навършат осемнайсет години и когато официално ще се създаде новата глутница. — Той потропа с пръсти по плика от кафява хартия, който държеше в ръцете си, и продължи: — За да съм сигурен, че всичко ще мине гладко и без затруднения, съм ви приготвил някои материали, за да сте наясно какви ще бъдат задълженията на новата глутница, какви условия ще предлага новият ви живот, както и какви са сроковете за различните етапи от прехода.
И като кимна на Рен, той му подхвърли кафявия плик.
— Какво е това? — попита Рен, след като го улови и надзърна в него.
— Подробности за новото поселище, където ще живеете.
Младите вълци се разшаваха и си размениха разтревожени погледи.
Лоуган направи успокояващ знак.
— Както казах, промяната ще стане постепенно. Някои от вас, като Ансел и Козет, са твърде малки и Пазителите са наясно с това. Петте къщи все още се строят. Разбира се, домът на Рен и Кала вече е готов и те ще могат да се нанесат веднага щом съюзът бъде сключен.
Опитах се да потисна горещината, която се надигна в гърдите и плъзна по шията ми. Хвърлих поглед към Рен, ала той не откъсваше очи от Лоуган.
— Брин, Дакс и Сабин са следващите, които ще се преместят, тъй като и те завършват училище тази година.
Двамата Бейн настръхнаха, а Брин се размърда. Ансел сграбчи ръбовете на облегалката. Рен се прокашля и Лоуган го погледна, повдигайки едва-едва вежди.
Рен погледна първо двамата от своята глутница, а след това — Пазителя.
— Събираш ли ги? — попита той. — Това ли ще бъдат новите двойки?
По устните на Лоуган бавно плъзна усмивка.
8
Сауин или неправилно Самхейн (от староирландски, „края на лятото“) — келтски празник, който се празнува в нощта на 31 октомври и бележи новата година. От него произхожда съвременният Хелоуин. — Бел.прев.