— Аз също имах възможността да се запозная с него. По всичко личи, че доста е хлътнал по теб. Имаме нужда от доверието му, затова ми се ще да насърча това развитие на нещата. Сприятели се с него. Мисли за себе си като негов телохранител, поне засега.
Зяпнах го с широко отворени очи, а Рен го изгледа свирепо, но Лоуган остана напълно невъзмутим.
— Момчето не знае нищо за нашия свят и не искам това да се променя — продължи Пазителят. — Колкото по-малко знае за опасността, която го заплашва, в толкова по-голяма безопасност ще бъде. Пазете го, но така, че да не привлечете вниманието му. Той вече познава Кала, така че отношенията им могат да бъдат по-непринудени.
Слушах го внимателно, наклонила глава на една страна. Рен изглеждаше все така разярен. Останалите зашушукаха в знак на съгласие.
— Много добре. Смятам, че вече сте наясно със ситуацията. Ако възникнат въпроси, Рен и Кала трябва да се обръщат към мен. Лумин и Ефрон вече го решиха.
Лоуган отново се усмихна и стана от стола; ние също се размърдахме, ала той щракна с пръсти, за да привлече вниманието ни.
— Има още нещо, което искам да обсъдим.
Десет чифта очи се обърнаха към новия си господар.
— Рен повдигна крайно интересния въпрос за това как ще бъдете разпределени по двойки.
Леденостудени пръсти ме стиснаха за гърлото, докато чаках Лоуган да продължи.
— Партньорите за Стражите винаги са били избирани от Пазителите, за да се осигури възможно най-благоприятният изход за глутницата. Сигурен съм, че разбирате колко полезна е тази практика.
Никой не продумваше. Небрежният тон на Лоуган се забиваше в мен като бодлива тел.
— Също като моите предшественици, смятам да потърся съвета на двамата алфи, когато дойде време за това. Все още сте твърде млади и смятам, че засега няма да ми се налага да вземам подобни решения. Въпреки това, по всичко личи, че между някои от вас вече е започнала да се заражда силна привързаност. — Бавна усмивка плъзна по устните му, разкривайки съвършените му зъби. — Това ме радва, защото говори за силна глутница, чиято лоялност може да й бъде единствено от полза. Но искам да ви напомня, че засега единствената одобрена връзка е тази между Рен и Кала, двамата алфи. Макар и да ви се иска сами да избирате партньорите си, единствено аз имам властта да решавам с кого ще живеете. Това е един от най-древните и най-важните ни закони. Всяко неподчинение ще бъде строго наказвано.
Не можех да дишам.
Лоуган извади пакет „Джарум Блек“9 от джоба си, потупа я върху облегалката на стола, издърпа една цигара и я постави между устните си.
— Това е всичко.
За миг никой не помръдна. Тишината беше надвиснала над стаята като гъста мъгла. После Рен се изправи и рязко кимна към вратата. Останалите Бейн бавно наставаха. Молех се краката ми да не се огънат, докато се изправях; стомахът ми се бунтуваше като топче за пинбол. Не бях направила и две крачки, когато ни застигна кадифеният глас на Лоуган.
— Мейсън, може ли да поговорим насаме?
Замръзнах. Мейсън, който бе на крачка зад мен, се вцепени. Погледнах към Лоуган и видях очите му да горят с червените пламъци на залязващото слънце. От устните му излизаше дим и изпълваше стаята с уханието на карамфил.
Мейсън срещна погледа ми. Тънка усмивка се плъзна по устните му и той понечи да се обърне. Аз пристъпих към него и го сграбчих за китката.
— Недей! — шепотът ми се вряза между нас като острие.
Мейсън се напрегна и с едно почти незабележимо кимване, се отскубна от ръката ми.
— Кала! — гласът на Лоуган изплющя като камшик. — Можете да си вървите.
Нечия ръка обви раменете ми и ме дръпна към вратата. Още щом излязохме в коридора, се освободих от ръката на Рен и го изгледах свирепо. Дакс и Фей стояха недалеч от нас с мрачни лица. Брин и Ансел свиха зад ъгъла, без да се обръщат.
— Трябва да се върна — не отстъпвах аз, ала Рен ме улови за раменете и ме обърна към себе си.
— Не можеш.
Погледът му се насочи към другия край на коридора и когато го проследих, видях Сабин да води Невил към главния вход на училището. Беше го хванала през кръста и забързано му шепнеше нещо. Козет ги следваше, като гледаше да се държи на почтително разстояние.
— Не мога да позволя това да се случи! — противях се аз. — Той е част от моята глутница. Длъжна съм да се грижа за него.
— Той вече е част и от моята глутница — тихо каза Рен. — Съжалявам, Кала. Така ми се искаше да не ти се налага да преживяваш подобно нещо. Знам колко е тежко.