— О-о-о, вижте ги само. Това е най-очарователното нещо, което съм виждал — Мейсън облегна брадичка на ръцете си. — Какви ги вършите вие двамата, когато нас ни няма? Някой май е бил непослушен.
Дакс ни гледаше с неприкрито задоволство. Фей му смигна и прокара език по устните си. Нев вдигна глава от тетрадката, в която драскаше нещо, повдигна многозначително вежди и отново се наведе над листа.
Брин и Ансел правеха физиономии насреща ми, дори Сабин се изкиска тихо. Козет й хвърли кос поглед и се размърда в стола си, ала така и не събра кураж да се усмихне. Принудена да призная поражението си, аз се облегнах на Рен, като се опитвах да не обръщам внимание на ръцете му, чийто допир разпалваше у мен огън, какъвто доскоро не знаех, че може да съществува. В този миг видях болката, изписана по лицето на Шей.
— Млъкни, Мейсън! — отсякох и го замерих с един портокал.
Той се разсмя с глас и го улови във въздуха.
— Не ни обръщай внимание, Шей — усмихна се Мейсън насреща му. — Ние сме просто банда диви зверове.
— Без майтап — обади се Дакс и изду мускулите на ръцете си.
Останалите изхихикаха нервно, ала Шей се усмихна спокойно на Мейсън:
— Вече го забелязах, но някои от вас имат по-добри обноски от други.
И той хвърли свиреп поглед на Рен, който му отвърна със същото. Дакс престана да се усмихва, а Фей сви устни. Погледнах я предупредително и макар стоманеносивите й очи да срещнаха моите, без да мигнат, тя все пак скри заострените си кучешки зъби.
— Е, това обещава да е интересно — Мейсън извади нещо сребристо от джоба си и го подхвърли на Шей.
Когато Шей отвори ръка, в шепата си държеше шоколадова целувка на „Хършис“. Мейсън му смигна:
— Добре дошъл на нашата маса, приятелю. Надявам се да оцелееш.
— Все някак ще се справя — отвърна Шей и завъртя шоколадовия бонбон в ръката си. — И благодаря, нищо не може да се сравнява с една наистина хубава целувка.
Той се подсмихна и ми хвърли бърз поглед, от който цялата настръхнах.
— Абсолютно си прав — разсмя се Мейсън и се облегна в стола си. — Е, като за начало…
При тези думи той улови ръката на Нев, за да го накара да престане да пише.
— Кажи го.
— Какво да кажа? — Нев изглеждаше подразнен, задето го бяха прекъснали.
— Лимерика11 — ухили се Мейсън.
— Забрави — отсече Нев и се отдръпна заедно със стола си.
— Хайде де — настояваше Мейсън. — Страхотно е.
— Какво стихотворение? — обърна се Шей към Нев.
— Изобщо не е хубаво — Нев освободи ръката си.
— Нев е поет — заяви Мейсън и като издърпа тетрадката от пръстите му, я вдигна във въздуха, така че Нев да не може да я стигне, въпреки настойчивите си опити. — Това тук са събраните му съчинения. Да ви прочета ли нещо?
Нев направи заплашителен жест, сякаш държеше не химикалка, а нож.
— Ако я покажеш на когото и да било, ще те убия.
— Ще ти я върна веднага щом им кажеш лимерика — заяви Мейсън и седна върху тетрадката. — Знам, че си го запомнил наизуст.
— Нямам представа защо изобщо се държа добре с теб! — измърмори Нев.
— Заради неустоимия ми чар.
— Не бих го нарекъл точно чар — отвърна Нев.
— Аз също искам да го чуя — обади се Рен, докато милваше бедрото ми.
Ухаеше топло и успокояващо, ала допирът му ме караше да треперя.
„Моля те, Шей, не поглеждай насам!“
Нев остави химикалката на масата.
— Е, добре тогава.
Брин, която тъкмо бе отпила от диетичната си кола, я изплю обратно. Мейсън и Ансел изръкопляскаха. Аз бях прекалено слисана, за да реагирам.
„Ето с какво се занимавал мълчаливият Нев в свободното си време!“
— „Бин“? — намръщи се Сабин, докато Козет бършеше диетичната „Кола“, която се бе стекла в техния край на масата. — Откога ми казвате Бин?
— Заради стъпката е — обясни Нев. — Съжалявам. Казах ви, че не струва.
— Защо няма нищо за вас с Мейсън? — попита Ансел.
— А, за нас има отделно стихотворение — Мейсън повдигна многозначително вежди.
Нев го бутна от стола и той тупна на земята, като се заливаше от смях.