— Още нещо, по което си приличаме, хер Ройдън — изтъкна той, докато тупаше Матю по рамото. После ме изгледа. — И двамата не се боим от силни жени.
След като напрежението спадна, соколарят с известно облекчение върна Августа на стойката ѝ и попита императора коя птица желае да използва този следобед за сваляне на кралската яребица. Рудолф се засуети с избора. След като най-сетне се спря на един едър исландски сокол, австрийските ерцхерцози и германските принцове се запрепираха за останалите птици, докато накрая остана една-единствена птица. Беше дребна и трепереше от студа. Матю посегна към нея.
— Това е птица за жени — изсумтя Рудолф и се намести в седлото си. — Щях да я пратя на La Diosa.
— Въпреки името си Даяна не обича лова. Но няма значение. Ще ловувам с чучулигаря — каза Матю.
Прокара пръсти по каишката на крака ѝ, протегна ръка и птицата стъпи на облечената му в ръкавица китка.
— Здравей, красавице — прошепна ѝ тихичко, докато птицата се настаняваше. При всяко движение звънчетата ѝ звъняха.
— Името ѝ е Шарка — с усмивка съобщи соколарят.
— А дали е умна колкото съименницата си?
— Даже повече — ухили се старецът.
Матю се наведе към птицата и хвана със зъби една от вървите, които държаха качулката на птицата. Устата му беше толкова близо до Шарка, а жестът така интимен, че можеше да се обърка и с целувка. Матю дръпна връвта, после с лекота махна качулката с другата си ръка и прибра украсеното кожено покривало в джоба си.
Шарка замигна, когато светът се разкри пред нея. Премигна отново, като изучаваше мен и мъжа, който я държеше.
— Мога ли да я докосна? — В меките пластове бели и кафяви пера имаше нещо, на което не можех да устоя.
— Не бих го направил на твое място. Гладна е. Съмнявам се, че получава справедлив дял от плячката си — отвърна Матю. Отново изглеждаше тъжен и замислен. Шарка издаде тихи, подобни на кикот звуци и задържа поглед върху него.
— Тя те харесва. — В това нямаше нищо чудно. И двамата бяха ловци по инстинкт, оковани, за да не могат да се поддадат на подтика да преследват и убиват.
Спуснахме се по лъкатушеща пътека в речното корито, служило навремето като ров около двореца. Реката вече я нямаше и коритото беше оградено, за да не позволи на кралския дивеч да отиде в града. Елени, сърни и диви прасета бродеха навсякъде. Същото се отнасяше и за лъвовете и другите големи котки от менажерията през дните, когато Рудолф решаваше да ловува с тях вместо с птици.
Очаквах пълен хаос, но се оказа, че ловът има прецизна хореография, досущ като балет. Веднага щом Рудолф пусна исландския си сокол, птиците по дърветата излетяха като облак, за да не се превърнат в закуска. Соколът се спусна надолу и полетя над храстите, вятърът свиреше в звънчетата на краката му. Стреснати яребици изскочиха от скривалищата си, тичаха и пляскаха с криле във всички посоки, преди да се издигнат във въздуха. Соколът рязко зави, избра си цел, засече я и нанесе светкавичен удар с нокти и клюн. Яребицата полетя надолу, соколът продължи да я преследва неуморно до земята, където уплашената и ранена жертва най-сетне беше убита. Пазачите пуснаха кучетата и затичаха с тях по снега. Конете препуснаха след тях, ликуващите викове на хората се губеха в лая на хрътките.
Когато конете и ездачите стигнаха мястото, соколът стоеше до жертвата си, разперил криле над нея, за да я скрие от претенденти. Матю беше заел подобна поза в Бодлианската библиотека и усетих погледа му върху себе си, сякаш искаше да се увери, че съм наблизо.
След като императорът вече бе убил първата си жертва, останалите можеха да се включат в лова. Участниците уловиха над сто птици, достатъчни за нахранването на доста придворни. Имаше само една кавга. Както и можеше да се очаква, тя избухна между великолепния сребрист сокол на Рудолф и малкия кафяво-бял чучулигар на Матю.
Матю беше изостанал от основната мъжка група. Той пусна птицата си много след другите и не бързаше да прибере свалените от нея яребици. Докато другите не слизаха от конете си, Матю го правеше и прилъгваше Шарка да остави плячката си, като ѝ мърмореше нещо и ѝ даваше малко месо от предишен улов.
Веднъж обаче Шарка не успя да нанесе удар по яребицата, която преследваше. Жертвата ѝ се измъкна и полетя право към исландския сокол на Рудолф. Шарка обаче отказа да отстъпи. Макар исландският сокол да бе по-голям, Шарка бе по-агресивна и по-пъргава. За да стигне яребицата, тя прелетя толкова близо до главата ми, че усетих порива на въздуха. Беше толкова дребна — по-малка от плячката си и определено много по-малка от птицата на императора. Яребицата се издигна, но нямаше шанс да се спаси. Шарка бързо смени посоката и заби кривите си нокти в жертвата, след което двете полетяха надолу. Възмутеният исландски сокол изкрещя недоволно и Рудолф не пропусна да се включи в протеста.