— Аз не се бъркам в… — Гласът й заглъхна, когато думите му проникнаха в съзнанието й. — Вие хората! Какво искаш да кажеш с това?
Той не отговори.
— Виж — каза тя, като вдигна ръка, за да покаже гривната на белезниците. — Сега съм прикована към теб и искам отговор.
— Не, не искаш.
Това бе последната капка, която преля чашата. Аманда ненавиждаше алфа мъжете с цялата си душа. От тези властни мъжкари направо й се повдигаше.
— Слушай инфантилен мачо — каза тя раздразнено. — Аз не съм някаква тъпа мацка, която пърха с мигли при вида на бик за разплод, облечен в черна кожа. Не се опитвай да ми пробутваш тактиката „Аз съм мъжът“. Трябва да знаеш, че в службата ми съм известна като „Трошачката на яйца“.
Кириан смръщи вежди.
— Инфантилен мачо? — повтори той невярващо.
Никога в изключително дългия му живот не бе срещал човек, който да е имал куража да го предизвика. Като смъртен бе карал цели римски легиони да побягват в ужас само като видеха, че се приближава. Малцина мъже се бяха осмелявали да се изправят лице в лице с него.
Като Нощен ловец бе карал легиони деймони и аполити да треперят от страх в негово присъствие. Името му бе произнасяно със страхопочитание и благоговение, а тази жена го бе нарекла…
— Бик за разплод, облечен в черна кожа — повтори той на глас. — Никога не са ми нанасяли такава обида.
— Значи си бил единствено дете в семейството.
Това го накара да се разсмее. В интерес на истината, някога бе имал три по-малки сестри, но нито една от тях не се бе осмелявала да го обиди.
Той й хвърли бърз поглед. Не беше красива в класическия смисъл на думата, но в нейните бадемовидни очи имаше някакъв екзотичен чар, който й придаваше невероятно обаяние. Дългата й махагонова коса обгръщаше нежните й рамене. Но най-пленителни бяха сините й очи. Излъчващи допреди малко топлина и интелигентност, сега те го гледаха злобно.
Бузите й се покриха с лека руменина, от което цветът на очите й стана малко по-тъмен. Независимо от опасността, в която се намираха, той се чудеше как ли би изглеждала след цяла нощ, прекарана в необуздан и изтощителен секс. Можеше да си представи потъмнелите й от страст очи, разрошената й коса, зачервените й от наболата му брада бузи, влажните й, подпухнали от целувките му устни. При тази мисъл цялото му тяло пламна.
Докато не почувства познатото боцкане в тила си.
— Скоро ще се зазори.
— Откъде знаеш?
— Просто знам. — Той я дръпна наляво, след това започна да разглежда покритите с ръжда стени за някакъв път за бягство. — След като бъдем освободени, ще трябва да намерим начин да се отървем от тези белезници.
— Колко мило от твоя страна да уточниш очевидното. — Аманда огледа тялото му и видя зеещата рана през скъсаната му дреха. — Наистина трябва да се погрижиш за това.
— Не дай боже да ми изтече кръвта, нали? — попита саркастично Хънтър. — Тогава ще трябва да мъкнеш със себе си моя разлагащ се труп.
Тя сбърчи нос от отвращение.
— Чудя се възможно ли е да бъдеш по-гаден? Господи! Като юноша, кой ти беше идолът? Борис Карлоф4?
— Всъщност Ханибал5.
— Опитваш се да ме уплашиш, нали?6 — попита тя. — Е, няма да се получи. Израснала съм в къща с разгневен полтъргайст и две сестри, които призовават демони, само за да се бият с тях. Мой човек, виждала съм всичко, така че гробовният ти хумор изобщо не ми въздейства.
Преди Хънтър да осъзнае какви са намеренията й, девойката сграбчи долния край на ризата му и я вдигна.
Аманда замръзна при вида на голия му корем. Той бе плосък и стегнат, а на коремните му плочки би завидял всеки културист. Но това, което я накара да ахне, бяха множеството белези по кожата му. Нещо по-лошо, тя видя ужасната рана на хълбока му, зейнала точно под най-долното му ребро.
— Боже мили, какво ти се е случило?
Той дръпна ризата си надолу и направи крачка назад.
— Ако имаш предвид белезите, ще са ми нужни години, за да ти разкажа за всеки от тях. А ако имаш предвид раната, получих я от тринайсетгодишен аполит, когото взех погрешка за нуждаещо се от помощ дете.
— Попаднал си в капан?
Хънтър сви рамене.
— Не ми е за първи път.
Аманда преглътна мъчително, оглеждайки тялото му. Обгръщаше го аура на опасност и смърт. Той се движеше плавно и грациозно като хищник, а очите му… Те като че ли можеха да виждат нещо повече от заобикалящата ги среда. Тези нечестиви черни очи излъчваха неописуема неземна светлина.
4
Борис Карлоф (1887–1969), английски актьор, прочува се с ролята си на чудовището във филма „Франкенщайн“ (1931). — Б.пр.
5
Ханибал (247–183 г. пр.н.е.)-картагенски военначалници държавник, известен с борбата си срещу възхода на Рим. — Б.пр.
6
Героинята си мисли за Ханибал Лектър — изтънчен сериен убиец, герой от романа „Ханибал“ на Томас Харис, филмиран от режисьора Ридли Скот. — Б.пр.