— Скуайъри? — попита тя. Колко странно. — Като през Средновековието?
— Нещо такова. — Той я погледна, но не влезе в подробности. — Ами ти? Тук ли си живяла през целия си живот?
— Родена съм и съм израснала тук. Родителите на майка ми са имигрирали тук от Румъния по време на Депресията, а предците на баща ми са били кажуни25 от блатистите райони на Луизиана.
Това накара Кириан да се засмее.
— Познавах доста такива.
— Обзалагам се, че е така, щом живееш тук от сто години.
Аманда се опита да си представи живота на Хънтър. Всички векове на самота, през които е гледал как умират от старост хора, за които се е грижил, докато той изобщо не се е променял. Сигурно му е било трудно. Но в същото време животът му определено бе имал и някои предимства.
— Какво е да знаеш, че ще живееш вечно?
Той сви рамене.
— Честно казано, вече не мисля за това. Както повечето хора по света, аз просто ставам, върша си работата и после лягам да спя.
Колко просто звучеше от неговата уста. И все пак тя долавяше и нещо друго. Дълбоко спотаена тъга. Сигурно бе мъчително да живееш без мечти. Човешкият дух се нуждаеше от цели, които да постига, а убийството на деймони не й изглеждаше кой знае каква цел. Тя сведе поглед към плота и се опита да си представи какъв е бил Кириан като човек. Джулиън й беше разказал как са пиели след битка и колко много Хънтър е искал да има деца. Нещо повече, Аманда си спомни изражението му, докато държеше Ванеса.
— Някога имал ли си деца?
За секунда в очите му се мярна силна болка, преди той да възвърне своя стоицизъм.
— Не, Нощните ловци са стерилни.
— Значи са импотентни?
Той възкликна възмутено и я погледна.
— Могат да правят секс, но не могат да се възпроизвеждат.
— О! — Тя сбърчи нос и се помъчи да оправи нещата. — Това беше прекалено личен въпрос. Извинявай.
— Всичко е наред.
Кириан пусна съдомиялната машина.
— Искаш ли да разгледаш къщата?
— Къщата? — повтори въпросително Аманда, като го изгледа невярващо. — Ако това е къща, тогава аз живея в двустайна барака. — Дъхът й секна, като си спомни, че вече не живее никъде. Тя се прокашля и прогони тази мисъл. — Да — добави тихо. — Бих искала да я разгледам.
Той я изведе през вратата, която се намираше вляво от нея, и се озоваха в огромен хол. Стенните корнизи и медальони бяха прекрасни в своята старомодна изящност и елегантност, но мебелите в къщата бяха по последен писък на модата. Декорацията на стаята бе направена, така че да създава чувство на комфорт, а не да впечатлява гостите. Но пък, помисли си тя, вампирите едва ли посрещат гости много често. Една от стените бе заета от огромен домашен развлекателен център, включващ аудио система JVC, широкоекранен телевизор, комбиниран DVD-плейър и видеорекордер.
Въпреки че навсякъде в стаята имаше лампи, тя беше осветена само от свещите натри богато украсени стенни свещника.
Не ти харесват съвременните електрически крушки, нали? — попита Аманда, когато Кириан отиде да запали канделабъра26.
— Не — отвърна той. — Те са твърде ярки за очите ми.
— Светлината ти причинява болка?
Хънтър кимна утвърдително.
— Очите на Нощните ловци са пригодени да виждат през нощта. Нашите зеници са по-големи от вашите и не се разширяват по същия начин. В резултат на това очите ни поглъщат много повече светлина, отколкото човешкото око.
Докато го слушаше, Аманда забелязала, че големите, издигащи се от пода до тавана прозорци бяха покрити с черни капаци, които не допускаха дневната светлина в къщата. Като заобиколи черния кожен диван, тя се закова на място.
Пред него бе поставен ковчег.
— Това ли е…? — Тя не можа да довърши изречението. Не и когато пред очите й изникна ужасната картина как Хънтър всеки ден си ляга да спи в него.
Кириан погледна към ковчега, след това спокойно срещна шокирания й поглед.
— Да — отвърна той безстрастно. — Да, това е… моята масичка за кафе.
Хънтър отиде до ковчега, вдигна капака му и измъкна едно дистанционно.
— Това е за телевизора, ако искаш утре да гледаш телевизия.
Аманда поклати глава. Едва сега забеляза, че наоколо имаше най-различни странни дрънкулки с вампирски мотиви: миниатюрни статуетки, малки арбалети, дори вампирско тесте карти Таро на полицата на камината.
25
Преселници от Франция, които се заселили в Новия свят на територията на Канада. След войните с англичаните намерили нов дом в Луизиана, САЩ. — Б.пр.