След като си взе един бърз душ, Аманда тихо влезе в спалнята да се облече, докато Кириан спеше в голямото си легло с балдахин. В стаята цареше пълен мрак, единствената светлина идваше от банята. Оттук никой не можеше да каже дали навън е ден или нощ и въпреки това Кириан сякаш винаги знаеше кога е изгряло слънцето. Тя се приближи до леглото и го загледа как лежи, загърнат до кръста с чаршафа, който закриваше голотата му. О, тялото му си го биваше…
Можеше да го съзерцава цял ден и да не й омръзне да се любува на разкошната му загоряла кожа, която тя копнееше да изследва още и още с устните и ръцете си. Кое беше това, което я караше да се чувства така пристрастена към него? Изгаряше от желание да целуне тези съвършени устни и да прокара ръце през златистите кичури на главата му, но не искаше да нарушава съня му. Той имаше нужда да възстанови силите си.
Излезе на пръсти от спалнята и заслиза по стълбите към кухнята. Белият мрамор в стаята искреше под ярката слънчева светлина. Роза пържеше бекон, а Ник седеше на един бар-стол и преглеждаше някакъв колежански каталог с учебни курсове. Ник беше строен и красив, вероятно на не повече от двайсет и четири. Дългата до раменете му тъмнокестенява коса може и да се нуждаеше от подстригване, но някак подхождаше на изваяните му черти. Носеше размъкнат пуловер, който бе виждал и по-добри дни, и избелели дънки с дупка на коляното.
— Хей, Роза — обади се той, без да вдига поглед от каталога. — Ако запиша испански език другия семестър, ще ми помагаш ли с уроците?
— Si. Мисля, че Кириан също ще ти помага.
— Супер — отбеляза саркастично младежът. — Като добавим и древногръцката цивилизация, няма да ми остане никакво шибано време.
— Ник! — скара му се Роза. — Какъв е този език? Не отива на един джентълмен да говори така.
— Извинявай.
Роза сложи пред него чиния с препечени филийки, бекон и яйца, след което се обърна и забеляза застаналата на прага Аманда.
— Ето те и теб, senorita30. Гладна ли си?
— Малко.
— Ела. — Тя посочи стола до Ник. — Седни, ще ти направя закуска.
— Благодаря, Роза.
Възрастната жена се усмихна.
Аманда седна до Ник. Той избърса дясната си ръка в дънките и я протегна към нея.
— Ник Гошей — заяви с чаровна усмивка и на бузите му се появиха трапчинки. — По-известен като „Ник, довлечи си задника тук, искам от теб…“.
Тя се засмя.
— Обича да командва, нали?
— И още как. — Ник извади мобилния си телефон от калъфчето на колана си и й го подаде. — Като стана дума, шефът каза, че ще трябва да се обадиш в службата си.
— Благодаря.
Докато Роза приготвяше закуската й, тя се обади на шефа си и обясни положението с къщата си. За щастие той прояви разбиране и й даде две седмици отпуск, за да реши проблема си. Щом затвори, й призля, като си припомни случилото се.
— Не мога да повярвам, че опожариха къщата ми.
— Твоята къща ли? — попита Роза. — Кой я опожари?
— Полицията разследва случая — обади се Кириан от всекидневната.
Аманда се обърна и го видя да стои на вратата. Изглеждаше пребледнял и разтревожен.
Роза се усмихна.
— Ти си тук. Ник каза, че днес няма да те има.
— Не ми е добре. — Макар изражението му да бе топло, той изгледа Роза с присвити очи. — Ти дойде навреме тази сутрин, нали?
Роза подмина въпроса му.
— Ела и седни. Ще ти направя нещо за ядене.
Кириан хвърли предпазлив поглед към слънчевата светлина, която струеше през отворените прозорци в кухнята. Той отстъпи назад в тъмната всекидневна.
— Благодаря ти, Роза, но не съм гладен. Ник, искам да дойдеш за минутка.
Младежът се подсмихна многозначително.
— Поне не ми каза да си довлека задника.
— Ник — извика Кириан, — довлечи си задника, момко.
Ник стана, а Роза постави една чиния пред Аманда.
— Горкичката. Какво ще правиш без дом?
— Не знам. Май трябва да се обадя на застрахователната компания. Да намеря къде да живея… — Гласът на Аманда заглъхна при мисълта за всички неща, които трябваше да свърши.
Трябваше да преустрои целия си живот. Всичко. Четката за зъби, обувките, книгите, мебелите, телефоните. Нямаше дори друг чифт бельо. Разстроена, тя загуби апетит. Какво щеше да прави?
Ник се върна до барплота и взе каталога си, после отново отиде при Кириан до вратата.
— Имам нужда от услуга. Трябва да се запиша в един часа, така че ако не се върнем дотогава, ще регистрираш ли онлайн предметите, които съм избрал? Знам, че трябва да спиш, но наистина държа да уча древногръцка цивилизация следващия семестър.