— Вкусно — отбеляза.
Тя се изчерви.
— Здравей, скъпи, как мина работният ти ден?
Той се разсмя на имитацията й на Дона Рийд.
— Пак ли си гледала „Nick at Nite“34?
Тя вдигна рамене стеснително.
— Реших, че ще ти е приятно поне веднъж да намериш топло ядене вкъщи, щом се прибереш. Сигурно е много самотно винаги да бъдеш посрещан от празна и тъмна къща.
И представа си нямаше колко е права. Вторачи се в нея, в тези полуотворени устни, които го примамваха. От векове не се беше случвало някой да го посрещне, когато се прибере. Векове на самота и празнота.
Самота и празнота, които бяха изчезнали в мига, в който се беше събудил в онази изоставена фабрика и бе срещнал тези ококорени, интелигентни сини очи, които го изгаряха.
Аманда се оказа напълно неподготвена за следващите действия на Кириан. Той започна да я целува като обезумял. Езикът му изследваше устата й, докато ръцете му се спуснаха по гърба й и обхванаха дупето й.
Тя не спираше да се изумява, че му позволява да се отнася така с нея и изобщо не възразяваше. Преди да го срещне, никога не се бе смятала за сексапилна. Но когато ставаше въпрос за Кириан, тя нямаше насита. Искаше й се постоянно да е до нея. Искаше да го прегръща, да го докосва, да бъде с него. Ако можеше, щеше да се прикове за него с белезници завинаги.
Без да прекъсва целувката си, той пъхна ръка под нощницата й, търсейки влажната й топлина, която пулсираше за него. Тя изстена, щом пръстите му се плъзнаха и започнаха своята безмилостна игра. О, небеса, как този мъж я караше да копнее за него!
— Кириан, супата ти — успя да каже, останала без дъх.
Той се отдръпна, задъхан, с подути от целувките устни.
— Ще почака.
Тази вечер Кириан бе по-необуздан от обикновено. В него имаше нещо диво и страшно. Занесе я до масата и я положи: върху нея.
Като застана между краката й, Кириан впери в нея пламтящия си от страст поглед.
— А това е пиршество, достойно за крал.
И после се отпусна върху нея. Аманда се задъха от настървеното докосване на търсещите му ръце, които изведнъж бяха навсякъде върху нея. Ласките му я наелектризирваха. Доставяха й наслада и я караха да копнее за още. Докато я целуваше лудо, тя промуши ръка между телата им и разкопча ципа на панталоните му, за да може да го докосне. Той беше вече твърд като камък и пулсиращ и когато тя го обхвана с ръце, от устата му се отрони стон.
Аманда се изумяваше от този безсмъртен боец, който нямаше нужда от никого и въпреки това беше толкова чувствителен в обятията й. Този мъж, който целият трепереше, докато тя го галеше и нежно го обхващаше с дланта си.
Кириан не можеше да мисли, когато ръцете й го докосваха. Можеше само да вдъхва аромата й, да опитва вкуса й. Искаше я цялата. Подивял от желание и неспособен да разсъждава, той отдръпна ръцете й и проникна в нея.
Аманда изстена от невероятното удоволствие да го усеща дълбоко в себе си. Голям и твърд, той я изпълваше цялата. Обви краката си около кръста му и почувства мощните му и бавни тласъци.
— О, да, Кириан — простена тя и изви гръб.
Той плъзна ръце по скритото й под тънката материя тяло и обхвана гърдите й, продължавайки да се движи бавно в нея. Любеха се, без да бързат. Аманда се извиваше под силата на тласъците му, докато Кириан целуваше шията й, драскайки със зъби кожата й. Като затвори очи, тя отново почувства невероятното им сливане. Те бяха едно цяло.
Кириан потръпна в ръцете й и прошепна името й в устните й, карайки я да потрепери от желание. И когато светът около нея се завъртя, й се стори, че вижда хиляди цветове.
Кириан наблюдаваше оргазма й, чувстваше как тялото й е стиснало неговото. Как само копнееше да задоволи и себе си, но не смееше. Вече бе почувствал силите му да отслабват. Силите, които му бяха нужни, за да я защитава. Като стисна зъби, той неохотно се отдръпна от нея.
Оправи дрехите си мълчаливо, но цялото му същество изпитваше болка. Като притисна с ръка дънките на слабините си, той безуспешно се опита да поотпусне плата, който се впиваше във възбудения му член.