Те застанаха един срещу друг, отвориха уста и всеки навря дулото на пистолета в устата на другия.
— Идиоти! — крещеше срещу тях Миша Рубинчик. — Идиоти!
— Три!
В следващия миг двата изстрела се сляха в един и Бели и Твердохлебов рухнаха на пода с раздробени черепи.
Рубинчик продължи да блъска вратата. Огънят вече го обграждаше отвсякъде.
— Ще те пипна! — хриптеше той. — Адвокате, гадино, ще те спипам! Къде си, Адвокате, гнидо недна!
Когато за пореден път той се хвърли срещу вратата, тя изведнъж лумна. Огънят плъзна по дрехите и косата му. Страшна болка прониза цялото тяло на Рубинчик. Вече нямаше сили да блъска по вратата. Той се превърна в жива факла. Мяташе се из билярдната и крещеше от непоносимата болка, докато не падна на пода.
И повече не се вдигна.
Още четирима противници на Феликс Портнов предадоха богу дух.
Войната продължаваше.
3.
Към два часа в ресторанта в Дома на журналистите нямаше много хора.
На масичката в ъгъла край малката естрада седяха трима елегантно облечени мъже. Това, че бяха в костюми, биеше на очи, защото по останалите маси седяха истински журналисти и си бяха облечени по съответния начин — с пуловери и джинси.
Костюмите на тия тримата явно не бяха купувани от разпродажба. Никаква евтиния. Виждаше се, че това са заможни хора, а фактът, че са се събрали в евтиния ресторант на Дома на журналистите, говореше, че поне един от тях принадлежи към писателските среди. Впрочем това не беше сто процента сигурно.
Разговорът не вървеше.
Сръчният келнер ги обслужваше доста бързичко. Подобни гости въобще бяха редки в този ресторант: келнерът веднага определи, че май те са за пръв път тук. На него, разбира се, му беше все тая защо са дошли именно тук. Малко ли странности имат богатите хора. Може да им се е приискало да позяпат някоя телевизионна звезда, такива често идваха тук.
Макар че за телевизионните водещи беше раничко. Ако се появяха, то това беше късно вечер. Впрочем от къде на къде такива господа ще гонят телевизионните звезди… Сякаш си нямат друга работа!
Тия тримата наистина си имаха друга работа.
Те бяха членове на една от най-големите и силни московски групировки. Криминални, естествено.
Разговорът не вървеше, защото бяха потиснати. В Москва ставаше дявол знае какво. Пълна анархия.
В последните месеци престъпността в столицата осезаемо замря. И то не защото милицията, РУОП3 или останалите правоохранителни служби бяха започнали да работят по-добре. Съвсем не.
Просто дойде време — и „авторитетите“ го разбраха, — когато стана по-добре да се живее в някакъв ред и порядък, отколкото в условията на престъпна вакханалия. Този ред, естествено, го установяваха те самите.
А неотдавна изведнъж всичко отиде по дяволите. Нещата излизаха от контрол. И това ги тревожеше, плашеше ги, лишаваше ги от увереност.
Те мълчаха доста дълго. Накрая единият си погледна часовника и като се прокашля, се обърна към този, който седеше срещу него:
— Все пак не разбирам: защо тук? Малко ли други места има в Москва?
Другият отговори:
— Определих място, за което самият аз сутринта още не мислех. Изведнъж ми дойде наум. Поне съм сигурен, че никой не знае за него.
— Толкова ли са зле нещата?
— Толкова. Направо хаос. Всичко отива по дяволите. Нещо става, но не мога да разбера какво. По-точно, разбирам, че са ни вкарали в някакъв капан, но не са ченгетата. Те са ми в кърпа вързани — ей тук са ми. — И той се потупа по джоба. — Кой тогава?
Третият беше мъж с посивяла коса. Той се намеси в разговора с една кратка дума:
— Адвоката.
— Адвоката, а? — избухна тоя, който ги беше поканил на срещата. — До гуша ми е дошло от тоя Адвокат!
— Не само на теб — забеляза Сивия. — И други се жалват. За билярдната чу ли?
Организаторът на срещата беше Сергей Арбатов, млад, но много авторитетен в съответните среди човек. Той се оказа начело на групировката си сравнително скоро, след като лично застреля бившия главатар Семьон Зотов, по прякор Зъба. След убийството съдбата на Арбатов известно време вися на косъм, още малко, и щяха да го удушат собствените му хора, но тогава Сивия му дойде на помощ. Той пръв призна Арбатов и на останалите не им оставаше нищо друго, освен да последват примера му.