— И никой ли не е ранен? — попита адмирал Кемпър. — Корпусът здрав ли е?
— Подутини и ожулвания — отговори Джордино като в телеграма. — Един счупен пръст. Няма съобщение за пробойни.
— Слава богу, че са живи — каза президентът и по лицето му се разля усмивка.
Джордино не можеше повече да сдържа вълнението си.
— Не съм ви съобщил най-радостното.
Сандекър го изгледа зачуден.
— Най-радостното ли?
— Веднага след като компютрите влязоха във връзка, изходните анализатори полудяха. Поздравления, адмирале! „Леско“ се натъкна на стратиграфни трапове.
Сандекър се напрегна.
— Искаш да кажеш, че са открили петрол?
— Първоначалните показания предполагат находище, дълго почти деветдесет и пет морски мили и широко три четвърти миля. Добивът се очертава да е изумителен. От предварителните преценки се очакват от доходоносен пясъчен нанос две хиляди барела на акър-фут6. Запасът би могъл да даде осем милиарда барела петрол.
Никой около масата не продума. Всички седяха неподвижни и поглъщаха огромните резултати от чутото.
Джордино отвори дипломатическото си куфарче и подаде на Сандекър наръч документи.
— Нямах време да ги връзвам с панделка, но тук са предварителните цифри, изчисления и преценки, включващи пресметнатите разходи по сондирането и производството. Доктор Кинг ще направи по-сбит доклад, когато „Леско“ проучи по-основно находището.
— Къде точно е тази находка? — попита Клайн.
Джордино извади една морска карта и я разгъна на масата пред президента. Започна да чертае с молив пътя на „Леско“.
— След като се отървали на косъм от торпедото, екипажът на „Леско“ предприел действие за излизане изпод удар. Те не знаели, че подводницата получила нареждане да прекрати нападението. Завивайки дъгообразно на северозапад от Лабрадорско море, те се движели близо до морското дъно през пролива Грей на юг от островите Бътън и навлезли в залива Унгава. И ето тук… — Джордино млъкна и отбеляза мястото — открили нефтеното находище.
Възбудата в очите на президента мигом угасна.
— Значи не е близо до брега на Нюфаундленд.
— Не, сър. Границата на провинцията Нюфаундленд свършва в една точка на сушата при входа на пролива Грей. Нефтеното находище е във водите на Квебек.
По лицето на президента се изписа разочарование. Той и Мърсиър се спогледаха с ужас в очите.
— От всички места в цялото северно полукълбо — заговори почти шепнешком президента, — то да се окаже в Квебек!
Трета част
Северноамериканският договор
26.
Април 1989 година
Вашингтон, окръг Колумбия
Пит прибра записките на Хайди по Северноамериканския договор в куфарчето си за документи и кимна на стюардесата, която проверяваше дали си е закопчал предпазния колан и е изправил облегалката на креслото си. Разтри слепоочията си в напразен опит да облекчи главоболието, което го мъчеше, откакто смени самолета в Сейнт Джонс, Нюфаундленд.
Сега, след като трескавите морски опити с „Леско“ бяха приключили, малкият научноизследователски съд бе качен на плаващата му база и закаран в Бостън за ремонт и модернизация. Бил Ласки и Сам Куейл заминаха веднага на едноседмична почивка със семействата си. Пит им завидя. Той не можеше да си позволи лукса да почива. Сандекър му бе наредил да се върне в управлението на НЮМА за доклад от първа ръка върху приключилата експедиция.
Гумите на самолета тупнаха на пистата на Вашингтонското национално летище няколко минути преди седем часа. Пит остана на мястото си, докато останалите пътници твърде рано задръстиха пътеката. Беше един от последните, който слезе, без да бърза, преценявайки правилно, че колкото и да се разтакава на път за багажната лента, пак ще пристигне преди багажа си.
Намери колата си — червен форд кобра АС, модел 1966 — на паркинга на ВИП-а, оставена там от секретарката му в ранния следобед. Във волана бе пъхната бележка:
Уважаеми шефе,
Добре дошъл у дома!
Съжалявам, че не можах да Ви посрещна, но имам среща. Наспете се хубаво довечера. Казах на адмирала, че самолетът ви пристига утре вечер. Имате един ден почивка от мен.
6
Акър-фут — единица обем за вода, нужна да покрие площ от един акър на дълбочина един фут. — Б.пр.