Выбрать главу

— Графикът ми е доста натоварен…

— Важно е, Рон. Ти кажи кога.

Клайн не беше свикнал да го притискат, но твърдият тон в гласа на Мърсиър подсказваше, че съветникът по сигурността няма да отстъпи. Той затисна с длан слушалката и се посъветва с главния си помощник. После отново заговори:

— Между два и половина и три става ли?

— Става — отвърна Мърсиър. — Имам една среща по обяд в Пентагона, така че на връщане ще се отбия в кабинета ти.

— Казваш, че било важно.

— Можем да го наречем и с други думи. — Мърсиър замълча за миг, за да произведе по-голям ефект. — След като съсипя деня на президента, смятам да объркам и твоя.

Седнал зад бюрото си в Овалния кабинет на Белия дом, президентът се облегна назад и затвори очи. Остави умът му да блуждае на воля минута-две след напрежението на деня. За човек, встъпил в най-високата длъжност в държавата само преди няколко седмици, той изглеждаше прекомерно изтощен и грохнал. Изборната кампания бе продължила дълго и изморително и сега му трябваше време, за да се възстанови напълно.

Беше нисък на ръст, с кестенява коса, започнала да побелява и изтънява; чертите на лицето му, някога одухотворени и с весели бръчици, сега бяха изопнати и сериозни. Внезапна зимна суграшица зачука по високите от пода до тавана прозорци зад гърба му и той отново отвори очи. Навън автомобилното движение по Пенсилвания авеню се влачеше мудно, тъй като платното бе заледено. Президентът закопня по по-топлия климат на родния си Ню Мексико. Да можеше да избяга на почивка на къмпинг в планините Сангре де Кристо, близо до Санта Фе.

Никога не си бе поставял за цел да става президент. Без да е бил воден от сляпа амбиция, той бе положил в Сената двайсет години добросъвестен труд, но натрупаният му солиден рекорд от изпълнени задачи не допринесе особено много за прослава на името му.

След като на едно партийно събрание бе издигната кандидатурата му като на човек без особени прояви, той бе избран с доста голяма преднина, благодарение на един разследващ журналист, който бе изровил поредица от тъмни финансови сделки в миналото на съперника му.

— Господин президент?

Гласът на помощника му го извади от вглъбеността му и той вдигна поглед.

— Да?

— Господин Мърсиър е тук за краткото изложение по въпросите за сигурността.

— Добре, покани го!

Мърсиър влезе и се настани срещу президента. После му подаде дебела папка.

— Как е светът днес? — попита го президентът с лека усмивка.

— Доста мрачен, както винаги — отвърна Мърсиър. — Хората ми завършиха разработките върху енергийните резерви на страната. Резултатите не са особено насърчителни.

— Не ми казваш нищо, което да не знам. Какво е последното становище?

— ЦРУ дава на Средния изток още две години, преди находищата им да оголят дъно. Това ще доведе до по-малко от петдесет процента търсене на световноизвестния петрол. Руснаците складират намалелите си запаси, а мексиканското богато находище навътре в морето не оправда очакванията. Колкото до нашите собствени залежи…

— Прегледах цифрите — прекъсна го президентът. — Трескавото сондиране преди няколко години откри само няколко малки находища.

Мърсиър хвърли поглед на отворената папка.

— Слънчевата радиация, вятърните мелници, електрическите автомобили — всичко това е донякъде частично разрешение. За нещастие, тяхната технология е горе-долу в същото положение, в каквото беше телевизията през четирийсетте години.

— Жалко, че програмите за синтетично гориво започнаха толкова бавно.

— Най-ранният пусков срок, до който рафинериите за нефтоносен шист могат да поемат шлама, е след четири години. В същото време американският превоз се намира в задънена замърсена улица поради застоя.

Президентът леко се изхили на рядко проявяваното чувство на сдържан хумор от страна на Мърсиър.

— Не може да няма някаква надежда.

— Тя е „Джеймс бей“.

— Канадският енергиен обект ли?

Мърсиър кимна и разви статистическите листи.

— Осемнайсет язовира, дванайсет електроцентрали, работна ръка от близо деветдесет хиляди души и отбиване в канали на две реки с големината на Колорадо. И както твърдят канадските правителствени бюлетини, това е най-всеобхватният и най-скъп хидроелектрически проект в историята на човечеството.