Гордън Амори повдигна вежди. За миг изглеждаше слисан, сетне по лицето му премина сянка на удивление.
— Номер значи! Трик за популярност! Разбира се, това има смисъл. Ако погледнете на страница шест на „Ню Йорк Поуст“, вече се предполагат един куп неща около изчезването на Лора. Сега изчезва и Роби, а вие ми казвате, че той се е обадил по телефона на Джийн миналата нощ. А ние през цялото време се тревожим за тях. Голям номер!
— Значи мислите, че е възможно всички да си губим времето, като се притесняваме за Лора?
— Au contraire9, то не е загубено, господин Дийган. Едно положително нещо например е, че предполагаемото изчезване на Лора ми доказа, че в гърдите ми все още бие човешко сърце. Толкова се притесних за нея, че бях готов да й предложа роля в моя нов сериал. Обзалагам се, че сте прав. Скъпото ни момиче е набелязало друга риба за тигана и смята да я улови много успешно. А сега наистина трябва да вървя.
— Предполагам, че скоро ще си заминете оттук.
— Не, все още търся имот. Но сигурно няма да ви виждам повече тук, след като сега вече ще се посветите на разследването на истински престъпления. Довиждане.
Сам гледаше след Амори, докато вратата на асансьора се затвори. Още един, който се мисли за голям умник и страхотен детектив, помисли си той. Добре, ще чакаме и ще видим. Чувстваше, че нервите му се опъват до скъсване, докато пресичаше фоайето. Независимо дали изчезването на Лора беше рекламен трик, фактът, че пет жени от масата за обяд бяха мъртви, си оставаше.
Надяваше се, че Джийн ще се върне в хотела, преди да си е тръгнал, така че бе доволен да я види, застанала на рецепцията. Забърза към нея. Изгаряше от нетърпение да разбере как е минала срещата й с адвоката.
Тя питаше дали има съобщения. Непрекъснато се страхува да не получи друг факс, свързан с Лили, помисли си Сам. Кой можеше да я обвинява? Той постави ръка върху рамото й. Когато се обърна към него, видя, че е плакала.
— Да ти купя ли едно кафе? — предложи Сам.
— Чаша чай би било по-добре.
— Госпожо Саш, когато дойде господин Заро, моля да му предадете, че съм в кафенето — поръча Сам на жената.
Изчака, докато сервират чая на Джийн и неговото кафе, преди отново да заговори. Стори му се, че тя все още се опитва да събере силите си. Накрая каза:
— Предполагам, че срещата с адвокат Крейг Майкълсън не е минала добре.
— И да, и не — отговори замислено Джейн. — Сам, готова съм да заложа живота си, че този човек е оформил осиновяването и знае къде е Лили. Бях доста груба с него. На практика го заплаших. На връщане спрях край пътя и му се обадих, за да се извиня. Също така подчертах, че тя може би ще си спомни къде е загубила четката си и това би ни насочило директно към човека, който я заплашва.
— Какво ти отговори Майкълсън?
— Това беше странното. Каза, че вече се е сетил. Сам, кълна ти се, той знае къде е Лили, или поне как да я намери. Каза ми, като използва думите „настоявам най-сериозно“, да поискам чрез теб или чрез областния прокурор съдията незабавно да отвори архивите и да предупреди родителите й за ситуацията.
— Тогава бих казал, че е приел заплахата ти съвсем сериозно.
Джийн кимна в знак на съгласие.
— Нямах това чувство, докато бях в кабинета му, но може би моето избухване — кълна се, бях на ръба да хвърля нещо по него, го е убедило. Отношението му се бе обърнало на сто и осемдесет градуса за двадесетте минути, които минаха след срещата ни. — Тя вдигна поглед. — О, я виж кой идва. Марк!
Марк Флайшман вървеше към тяхната маса.
— Казах му за Лили — предупреди бързо Джийн. — Така че спокойно можеш да говориш пред него.
— Нима? Защо? — Сам беше изненадан.
— Той е психиатър. Мислех, че може да има някаква идея дали факсовете представляват истинска заплаха или не.
Докато Марк вървеше към тях, Сам видя, че усмивката на Джийн изразява искрено задоволство. Внимавай, Джийни, искаше да я предупреди. Според него това момче носеше тежък товар на гърба си. У него имаше напрежение, което кипеше под повърхността, и само ченге като Сам би могло да го забележи.
Сам също така не пропусна да отбележи и начина, по който Флайшман покри ръката на Джийн със своята, когато тя го покани да седне при тях.
— Не ви прекъсвам, надявам се? — попита Марк и го погледна за потвърждение.
— Всъщност се радвам, че сте тук — отвърна Сам. — Тъкмо щях да питам Джийн дали не е видяла или чула Роби Брент днес. Сега ще питам и двама ви.