Червена пръст под ноктите.
Но в тази точка на щатско шосе 71 нямаше червена пръст. Нямаше сега, нямаше и тогава.
Червената пръст означаваше Литъл Джорджия.
Той обърна страницата. В горния край под заключения Ърл бе написал „Литъл Джорджия?“.
Литъл Джорджия беше ивица от утаена червена глина, но не встрани от шосе 71 на север от града, а от 88 на североизток, малко преди Инк.
Ако Шайрил е имала червена пръст под ноктите си, това можеше да означава, че там е мястото, където е била убита. И тогава какво? Кой би могъл да я премести на дванадесет, дори петнадесет мили? Какъв би бил смисълът?
Въпреки това Сам разбираше колко важна би била червената пръст под ноктите за съдебен лекар, който вече знае, че Реджи Джерард Фулър е арестуван и обвинен в убийство. Или може би не е било червена пръст? Може да е била кръв от Реджи. Но нямаше заведен доказателствен материал от подобно естество.
Сам се наруга сам. Може би не беше настоявал достатъчно. Може би трябваше да накара съдебния лекар да направи най-доброто, на което е способен, и да използва всички трикове. Защо е бил толкова сигурен, че е Реджи?
Ами заради джоба, заради съвпадението на кръвните групи, заради…
Но най-вече поради ограничено въображение. В края на краищата беше 1955. Светът беше порядъчно място, с откровено говорещ президент, познат червен враг, притежаващ водородна бомба, а белите и черните люде бяха обособени и разделени. Нищо не бе смесено, всеки знаеше къде му е мястото. Нещата бяха такива, каквито изглеждаха.
И сега всичко това с Реджи и Шайрил продължаваше? Никой не би могъл да си го представи. В американското съзнание от онези дни нямаше място за подобни представи. Те дойдоха по-късно, след убийството на Дж.Ф.К.34, след Виетнам и Уотъргейт. Това беше времето, когато хората започнаха да виждат навсякъде конспирации.
И защото веднъж се поддаде на идеята за заговор, светът се промени. Параноята властваше. Нямаше граници. Нито сигурност. Това мразеше толкова в модерния свят, чието създаване беше подпомогнал: в него нямаше сигурност.
Защото, ако имаше конспирация, включваща смъртта на Шайрил Паркър, едно бедно негърче в Западен Арканзас от 1955, кой би могъл да каже докъде стига и какво още включва? И за пръв път Сам започна да осъзнава, че тя би могла, въпреки че не можеше да разбере как и защо, да включва странното поведение на Джими Пай и смъртта на Ърл Суагър. И нещо повече. Ако включваше и чернокож мъж на основание факта, че нито едно цветнокожо момиче не би се качило в кола с бял мъж, нещата ставаха трудни и сложни до крайност. Беше като в някой ужасен модерен роман, от онези, които Сам не можеше да чете: заплетен, шантав, параноичен, противен и жесток.
Знаеше, че е попаднал на нещо. То го плашеше, ободряваше, ядосваше и натъжаваше. Набързо нахвърля бележки върху жълта адвокатска бланка, така че да не забрави, но знаеше, че няма. Чувстваше се енергичен, силен и одарен.
Бога ми, помисли си той, ще стигна до дъното на това и синът на Ърл и онова проклето момче Ръсти ще ми помогнат.
Дуейн Пек звънна и докладва:
„Сър, не зная, но този старец е намислил нещо. Много е развълнуван, това мога да кажа. Откри нещо, но аз не зная какво. От три дни търси нещо и сега го намери. Какво да правя?“
Обаждането дойде почти веднага. Бама звучеше отчаян, потиснат и ядосан. Тежък ден в работата?
Той накара Пек да разкаже всичко отначало, бавно, после го обмисли и накрая му каза какво да направи.
26.
СТОЯХА НА МАЛЪК жълт хълм под заслепяващото слънце. На изток, подобно на приказен град с бяла стена, лежеше някаква сложна структура с кули, мансарди и помощни сгради: щатският затвор „Макалистър“. На запад се простираше вълнистата оклахомска земя. Тук-там лежаха камъни, неприветливи и голи.
— Това ли е? — попита Боб. — Бихме целия този път, за да видя това?
— Да — отговори Ръс. — Това стана с единствения син на Джими Пай. Ето какво остана на земята от случилото се на 23 юли 1955.
Надписът гласеше просто: „Ламар Пай, 1956–1994“. На няколко фута от него беше другият: „Оудел Пай, пишеше на него, 1965–1994“.
— Братовчед му — обясни Ръс. — Момчето на брата на Джим Пай. Безнадеждно бавно развиващ се. Мястото му беше в заведение, където никой нямаше да го безпокои. Виждаш какво донесе кръвта на Пай на тези двамата.
— Ръс, виждам два надгробни камъка на гол хълм на някакво малко късче земя по средата на нищото в Оклахома. Прилича на гробище в някой шибан каубойски филм. Това нищо не значи.
— Толкова е явно — настоя Ръс. — Не разбираш ли? Всичко е тук: убийство, семейство от ненормални чудовища, семката, преминаваща от бащата у сина. Това е „Братя К.“35, но действието се развива в Оклахома и Арканзас в течение на две поколения.