Зелен пикап. Небоядисан преден ляв калник. „Додж“.
Пипнах те, помисли си той ликуващ.
Леко завъртя руля надясно, даде малко елерон и бавно се наклони вдясно, лягайки на курс 180 градуса в посока юг. Остана на този курс една минута, шляейки се с осемдесет възла и невинен вид, и увеличи разстоянието между мишената и себе си. Две минути. Барабанеше с пръсти по бедрата си. Две минути и четиридесет секунди. Ред не можеше да издържа повече. Бързо премести тримерите, увеличи височината и бутна дроселите напред.
Когато оборотите се увеличиха, той изпълни един остър вираж нагоре и наляво, стремейки се да увеличи височината. Потеше се.
— „Въздух“ до „Майк“, „Въздух“ до „Майк“. Чувате ли, чувате ли? — каза той, надявайки се да е все още в обхвата им.
— Да, сър — обади се Де ла Ривера.
— Разпознах ги. Те са на около двадесет мили западно от пресечката с 259. Идват към вас. Приблизително време на срещата 15,55.
— Чуй нещо, което съм измислил — каза Ръс. — Една теория. Нека я нахвърлям.
Боб нищо не каза, а просто изчакваше. Носеха се по „Талиблу Трейл“, един двулентов асфалтиран път, който се виеше покрай хребетите на Уашита. Току-що бяха прелетели край кръстовището с Оклахома 259. Пред тях се простираше празен път, песъчлив и прашен заради лошата поддръжка тук в Оклахома. От двете страни планината се спускаше надолу. Това не бяха върхове, а стръмни склонове. По-нататък от двете страни долините бяха дълбоки и зелени. Отдясно можеше да се видят по-ниските части от веригата Уашита: Джек Форкс, Сиамичис, Уайндинг Стеърс. Чу нещо дълбоко в подсъзнанието си, което не можеше добре да определи, и го остави без внимание.
— Продължавай — подкани го той.
— Във филмите или в книгите няма такова нещо като съвпадение. Никой няма да плати да гледа или чете за тип, който случайно намира нещо или нещо случайно му се случва.
— „Форест Гъмп“ не е ли такава глупост?
— Не, не, имам предвид обикновено. Форест Гъмп е изключение от правилата. Не можеш…
— Ръс, просто се пошегувах. Нямаш ли поне малко чувство за хумор?
— Ами — провлачи Ръс, замисляйки се. Не, вероятно нямаше. — Както и да е, в действителния живот, колкото и абсурден и ирационален да е, съвпадението понякога се случва. И не мога да не забележа, че имаме армейска снайперистка програма за стрелба с прибори за нощно виждане приблизително в същия район, където баща ти е бил убит през нощта. Може би не е конспирация, а едно от онези ненормални и смешни съвпадения.
— Да не искаш да кажеш, че Форест Гъмп го е направил? — засмя се Боб.
Ръс въздъхна разочаровано.
— Не, да предположим — продължи той, — че са били на патрул или нещо подобно и са се изгубили, отклонили са се от маршрута. Тръгнали са да се връщат и са наблюдавали престрелката през инфрачервения прибор, в който детайлите не са ясни. Наблюдават как един тип убива двама. И после той се качва в кола, готви се да избяга. Може би снайперистът не е могъл да се спре. Натиска спусъка и край.
— Не става — каза Боб. — Бил е на дърво. Трябвало е да бъде, защото иначе не би могъл да вижда през царевицата. И отворът от куршума нямаше да има тази леко овална форма.
Ръс кимна и си помисли: „По дяволите! Смята се за много умен!“
— Добре де. Може би. Знаеш, че тогава отношението е било различно. Имало е много малко критика в пресата, всички са мислели, че са на някакъв кръстоносен поход срещу комунистите. Провеждали са тестове с радиация от атомните бомби и на средства за биологична война, ЛСД и разни други вещества върху нищо неподозиращи цивилни. Може би е бил някакъв тест: трябвало е да за стрелят човешка мишена. Така че са били по следите на Джими и Бъб, защото знаят, че това са чисти убийства без проблеми. Но правят ужасна грешка и баща ти е улученият.
— Не е зле — каза Боб след известна пауза. — Никак даже. Погрешно, но не е зле.
— Защо да е погрешно?
— Ще ти кажа защо. Помниш ли ниския тип на снимката. Онзи, за когото Прийс не можа да си спомни?
— Да.
— Дръжки не можа да си спомни. Познавам този малък капут. И всеки, който го е познавал, ще го запомни.
— Кой е той?
— Казваше се Френчи Шорт. Човек на ЦРУ Каубой. По време на второто ми назначение бях временно определен да водя разузнавателни екипи заедно с Управлението36 близо до Камбоджа. Французина се мотаеше наоколо. Това беше команда, наречена Групи за проучвания и наблюдение. Множество много неприятни момчета. Френчи водеше малка война в Камбоджа с известен брой китайски наемници, на които викаха нунг, и офицер от морската пехота на име Чарди за началник. Френчи се мислеше за Лоурънс Камбоджански. Беше един от онези луди раздувачи, за които не важаха никакви правила. Той беше по-голям от тях, беше по-голям от армията и Управлението. По дяволите, беше по-велик от шибаната война. По случайност работеше за нас, но би го правил за който и да е. Обичаше работата, а не някаква си кауза. Важно е, и затова избързвам да задам следния въпрос: Кой би могъл да организира бързо подобна операция и да сплете в едно криминалния свят, Джими Пай, един добре планиран обир, дръзко бягство и да свърже всичко това с пречукването на баща ми като краен резултат? И никой да не научи? Е, може би двама или трима души в света. Единият от тях е Френчи Шорт. Това беше шибаната му специалност. А има и още нещо.