След това закрачи по замърсения път към опиталия се да ги удари пикап, обърнат с колелата нагоре и наполовина в канавката. Миризмата на бензин беше навсякъде.
Той отвори вратата и надникна вътре. Ръс погледна през рамото му.
Вътре в поза на непоносимо неудобство, която подсказваше, че нещо важно е счупено, се намираше един латино с корав вид, кадифена сребриста коса и скъп костюм, под който носеше отворена копринена риза. Ъгълът на врата му подсказваше, че е строшен.
По красивото му лице подобно на одеяло лежеше болка, която го бе накарала да посивее под маслинената си кожа. Очите му бяха безжизнени и дишаше с мъка. Боб насочи пистолета си.
Мъжът се засмя и очите му се фокусираха. В лявата си ръка държеше запалка.
— Да ти го начукам — каза той. — Вече съм мъртъв, шибан копелдак. — Гласът му беше леко оцветен от кубински акцент и неговото „ч“ звучеше странно. — Ще щракна бикчето и всички ще поемем към небето.
— Няма да избухне, партньоре, само ще пламне.
— Да ти го начукам — каза кубинецът.
— Кой е мъжът в самолета? — попита Боб.
Мъжът отново се засмя, белите му зъби проблеснаха. Той помръдна леко с лявата си ръка и Ръс трепна, но Боб не стреля. Вместо това двамата наблюдаваха как ръката бърка в ризата, спирайки се един-два пъти от болки, и после я разкъса да се разтвори.
— Какво значи това? — попита Боб.
— Аз съм кубинец от Марисол, а не северноамериканска свиня. Курво! Шибаният Кастро не можа да ме пречупи в затворите си, човече, а ти си мислиш, че ще се разприказвам като някое педерастче? — Той се изсмя.
— Ти си корав клиент — каза Боб. — Признавам ти го.
Той прибра пистолета.
— Да вървим — обърна се към Ръс.
— Ей — изкрещя мъжът в пикапа. — Това ще ти кажа, куражлия си, приятелю. Кубинец ли си? Може би Деси Арнез37 е чукал майка ти, докато баща ти е оправял козите?
— Не мисля — отговори Боб. — Ние нямахме телевизор.
Те се обърнаха и бяха стигнали до своя пикап, когато кубинецът прекрати мъките си. Пикапът пламна и горещината настигна Боб и Ръс.
Беше почти тъмно, когато Ред кацна отново във Форт Смит. Той закара чесната до хангара и нареди на механика си да я прегледа след полета. После отиде на паркинга, където двамата му телохранители, винаги проницателни, винаги верни, винаги мрачни, чакаха в колата си. Той се качи в мерцедеса и подкара към къщи.
— Скъпи — каза втората в конкурса за Мис Арканзас през 1986, — как ти мина денят?
— О, не беше зле — отговори той. — Нали разбираш. Малко неспокоен, но иначе напълно нормално.
След това той и двете му най-малки деца гледаха на видео „Чернокожа красавица“, любим на децата филм и в интерес на истината, той също не го смяташе за прекалено дразнещ.
След като децата си легнаха, той изгледа новините. Естествено, основната история беше престрелката между търговци на наркотици на сто мили в Оклахома по панорамния път Талиблу Трейл. Десет мъже бяха мъртви и полицията бе открила четири фунта кокаин, който още не бил разпределен на дози. Говорител на оклахомската щатска полиция каза, че властите все още се опитват да разберат какво се е случило. Неизгорелите трупове бяха идентифицирани като професионални криминални, свързани с Маями, Далас и Ню Орлеан. Всички имаха дълги досиета от углавни престъпления с насилие и това обстоятелство говореше за засада на пратка наркотици, която е излязла от контрол и се е превърнала в разгорещено сражение на едно от най-хубавите оклахомски шосета.
— Слава богу — каза ченгето, — не бяха ранени невинни хора.
Едва след като новините свършиха и децата вече си бяха легнали, той се отказа от отрицанието и се изправи срещу действителността. Беше затънал в големи неприятности. Този тип Суагър беше най-добрият, който някога се бе изправял срещу него. Поне десет години след като баща му бе убит, разни мъже редовно тръгваха срещу му, но той ги бе победил всичките.
Сега знаеше, че трябва да направи нещо много умно, много умело и съвсем професионално, или ще изгуби всичко. Огледа къщата си и се сети за децата от този брак и децата от първия брак и се зачуди какво ще стане с тях, ако този тип Суагър го победи. Това го ужаси.
Наля си питие, после още едно и тогава вибраторът на пейджъра му забръмча.
Той набра номера и чу доклада на Пек. После му се обади.
— Сега тръгна ли си? — попита той.
— Да, сър. Какво да направя?
— Пек, трябва да разбера какво е намислил. Можеш ли да влезеш в кантората?
— Да, сър — отговори полицаят.
— Окей, искам да влезеш и внимателно да си запишеш какво има в документите. Искам да разбера какво знае. Разбра ли?