— Две години и още не са организирани — обади се някой.
— Какъв безпомощен чикиджия — каза някой с школуван британски акцент.
— Кой, по дяволите, е този? — прошепна Ръс на Симс, въпреки че чертите на мъжкото лице започнаха да му напомнят за актьор, който винаги играе най-добрия приятел.
— Холи41 Етъридж — отговори Симс. — Нали знаеш, бившият сенатор Холис Етъридж. Преди две години реши да не се кандидатира за преизбиране и последните двадесет и четири месеца прекара във воденето на най-глупавата кандидатпрезидентска кампания от времето на Ед Мъски.
— Да, да, спомних си — каза Ръс. — Той е онзи, който построи път за татко си, нали?
— Свинската пътека на Етъридж. Кой казва, че в Америка няма безплатен обяд? Ако си познавал Хари и после Светия, вече ще си много богат.
— Приятели мои — започна Холис Етъридж, четейки сковано от предварително подготвеното изявление — и вие, журналисти, които сте избрали да ми окажете честта със своето внимание. Години наред баща ми имаше мечта. Мечтаеше единственият му син да стане президент на Съединените щати. Това не беше прекалено неизпълнима мечта. В края на краищата той излезе от затънтените гори на Арканзас и тридесет години беше конгресмен. Според неговите разбирания в нашата велика страна всичко е възможно и никоя мечта не е прекалено голяма.
Ръс си спомни, че през годините беше виждал този тип като участник в телевизионни предавания. Винаги беше пълнеж, един правоверен досадник, в чиято уста английският звучеше като чужд.
— Едно нещо трябва да му се признае на Светия — прошепна Брус похотливо, — имал е повече катерички от клозетна дъска.
— Аз споделях тази мечта — продължи Холис монотонно — и неуморно работих тя да стане действителност. Отказах се от мястото си в августейшия орган, наречен Сенат на Съединените американски щати, за да я превърна в действителност. Набирах средства, ходех по банкети и държах речи. Но след класирането ми на четвърто място в предварителните избори миналата седмица в Калифорния стана ясно, че тази мечта няма да се осъществи.
От публиката се чуха стенания, които сигурно бяха от работници в кампанията и негови искрени привърженици. Обаче имаше ли нещо в Холис Етъридж, в което можеш искрено да повярваш и което да беше различно от практическите умения на професионалния политик?
— Това, в съчетание с третото място в Ню Йорк, също третото в Масачузетс и четвъртото в Ню Хемпшир, означава, че партията ще си търси друг знаменосец и моето продължаващо участие разсейва вниманието от двамата, между които ще изберете кандидат.
Той направи пауза сред стенанията.
— Ето как си отиде моята награда „Пулицър“ — каза някой през смях.
— Никога нямаше да я спечелиш — се обади друг. — Не работиш за „Вашингтон Поуст“, „Ню Йорк Таймс“ или „Маями Хералд“.
— Прав си — каза първият. — Трябваше да кажа, „отиде си мечтата ми_ за награда «Пулицър»“_.
Колегите му задюдюкаха. Някой го замери с парче смачкана хартия. Ръс се усмихна. Журналисти. Циници, умници, пресмятат всичко първо като възможност за кариера, а чак после като история.
— Мамка му — каза Симс на Ръс. — Литъл Рок имаше своите петнадесет минути слава. Мислехме, че Форт Смит ще извади късмет със стария Холи. Но няма начин. Прекалено е старомоден, муден и закостенял.
— Направо може да те приспи — се обади още някой. — Освен ако не сваля стюардеси.
— Чух, че медицинските сестри са неговата специалност — подхвърли един. — Харесвал униформата и белите чорапки.
— Виж жена му — добави друг глас. — Има вид, като че някой й е пъхнал калъп сапун в задника.
Жената стоеше точно зад мъжа с една от онези залепени усмивки, огряваща лице, издялано от чист камък.
— Мили боже — каза някой, — тя прави Пати Никсън да изглежда като Мери Тейлър Мур. Да изглежда… закачлива.
— Калъп сапун е единственото, което е имала някога в задника си.
— Затова — излая Холис Етъридж — обявявам оттеглянето си от президентската кампания. Искам да благодаря на съпругата си Дороти, на Пол Остийн, шефа на моя предизборен щаб, и на всички вас, мои верни сътрудници. Вие работихте страхотно и аз високо го ценя. А сега е време този син на Арканзас да се върне в частния живот. Много ви благодаря.
— Сенаторе — чу се въпрос. — Какво ще правите с вашите делегати? И предизборния бюджет? Вие все още водите по събрани средства.
— Това ще бъде решено в по-късни консултации с водещите членове на моя екип — отговори Етъридж.
— Той все още може да се побори — каза някой.
— Свършен е, край — се чу противоположна оценка. — Дребен шубелия. Няма да посмее.