Прийс подготви скривалището си на разстояние около 150 ярда малко вляво и косо нагоре, с добра огнева линия, под ъгъл малко повече от четиридесет градуса. М–16 не даваше много откат. Те щяха да се появят в конуса от инфрачервено лъчение като на дневна светлина и той първо щеше да простреля мъжа, а после момчето в гърдите с куршуми в месингови ризници, тежащи 55 грейна. Скоростта им ще е малко по-ниска от 3000 фута за секунда, а пробивната сила 800 фута на фунт43. Мъжът ще бъде мъртъв, преди момчето да разбере, че е стреляно. А момчето ще умре, преди мъжът да почне да се свлича.
Когато това беше обяснено на Ред, той почна да мисли за него като предстоящ двоен изстрел при спортната стрелба: две панички, идващи едновременно към теб. Един-два пъти се паникьосваш, но бързо се научаваш първо да отстреляш втората „птичка“, а после да преместиш дулото и тогава, когато цевта покрие първата, да я гръмнеш. Това е изстрел, който е лесен за научаване, но изисква агресивност и увереност, а не талант.
Беше прекрасно. Основаваше се на предсказуемостта на Боб. Той щеше да научи, че Джед Поузи е свободен, защото Ред се погрижи да бъде съобщено на чернокожата жена. Щеше да мисли за това. Ще го проучи и ще стигне до извода, че не е капан. Ще души, ще рие с копито, ще се колебае, ще обмисля, но най-накрая ще повярва и ще направи ход напред. Задължен е. В природата му беше да върви напред. Герой до последния миг и ще бъде унищожен от същия този героизъм.
Само това последното леко безпокоеше Ред: мъжът, подобно на баща си, беше истински герой: предприемчив, умен, буен и агресивен. Подобни мъже все по-трудно се намираха. Възможно беше Боб да е последният останал в Америка, като изключим неколцина армейски рейнджъри и зелени барети. Ред уважаваше героизма, но не беше сантиментален. Ако се изправи срещу него, се налага да бъде унищожен, защото постигнатото трябва да се опази. Толкова е просто.
Звънна телефонът.
— Бама.
— Мистър Бама?
Обаждаше се заместникът на Бама, който по ведомост се водеше консултант по сигурността към „Редлайн Тръкинг“, но всъщност работеше като човек, който се справя с проблемите във всички области, които възникваха при общуването на фирмите му с околния свят.
— Да, казвай, Уил.
— Сър, нали знаете, че проникнахме в обажданията от мотела до армейските архиви и онази фирма „Дж.Ф.П.“?
— Да, Уил. Добра работа.
— Е, сър, сетих се, че ако този тип е толкова умен, колкото го мислим, няма да използва телефон, от който обаждането може да се проследи, щом иска да проведе личен разговор.
— Да? — каза Ред.
— Ще използва монетен автомат. Така че вчера минах покрай мотела и си записах номерата на всички монетни автомати в лобито.
— Чудесно — каза Ред, чудейки се какво ли иска да каже помощникът му.
— После написах една програма за сървъра на телефонната компания. Нали знаете, че все още мога да влизам в системата им.
— Да.
— Излезе, че от един от телефоните е проведен разговор за сметка на абоната в Аджо, Аризона.
— Хъм.
— Както и да е, засякох номера, за да открия адреса. Вие казахте, че той е от Аризона. Е, сър, това е домът на нашето момче. Там живеят жена му и дъщеря им. Сър, зная колко важно е това за вас и сега може да го използвате, за да му нанесете удар. Жената, малкото момиченце.
Ред кимна.
— Отлично. Уил, ти си умно момче. Благодарен съм ти и ще бъдеш възнаграден.
— Благодаря ви, сър. Искате ли да предупредя момчетата?
— Аз ще го направя — каза Ръс. — Не се тревожи. — После затвори.
Беше съблазнително. Би могъл да нанесе удар по семейството. Сега наистина му беше в ръцете. Но това беше безмозъчно.
Той се замисли за своите собствени малки ревльовци и топлото и сигурно местенце, което бе създал за тях. Не, ние не посягаме на семейства. Семействата нямат нищо общо. Ние не замесваме семействата. Семействата не участват.
Не беше идеалист, но… просто не посягаше на семейства. Това беше единственото му правило.
36.
БОБ ВСЕ ОЩЕ беше мрачен и странен с параноята си. Излъчваше враждебност и седеше прегърбен и напрегнат, винаги мълчалив и общуваше с ръмжене. Не искаше да се върне в караваната или да наемат две стаи в мотел. Не искаше да върши нищо, което би ги направило лесни за намиране. Седяха на трепкащата светлина на газовия фенер дълбоко в дебрите на Уашита. Мълчанието тук беше дори по-неприветливо от обикновено.