— А? — попита двадесет и една годишният младши лейтенант Прийс, все още неоформен младеж, чиято слава като автор на „Нощни снайперистки операции: теория и доктрина“ в „Инфантри Джърнал“ беше започнала да избледнява.
Когато после се замисли, Прийс осъзна какъв куп глупости е историята, която Френчи му пробута. Но за един двадесет и една годишен офицер от пехотата, кипящ от антикомунистически бацили, както изискваше политическата култура в 1955 година, който обожаваше Джо Макарти46 и за малко (проклятие!) беше изпуснал Корея, тя имаше известен смисъл. Отчасти това се дължеше и на Френчи, който имаше онази изчанчена дарба на ненормалниците да бъдат крайно убедителни. Френчи би могъл да продава сталинизъм в ГУЛАГ. Френчи притежаваше странната хамелеонска способност да абсорбира твоята личност, да се превърне в теб и така в крайна сметка да влезе в подсъзнанието ти, докато те поваля с яростен целенасочен зрителен контакт, задушаващо подмилкващо обаяние и бандитска грубост.
— Мислехме, че сме с години напред от червените в инфрачервената светлина — каза Френчи, който всъщност беше от Пенсилвания, но говореше с успокояващия акцент на Прийс от Южна Джорджия, — но, мамка му, получаваме доклади, че имат инфрачервен експериментален прицел, който е ефективен на разстояние двеста ярда.
— Мамка му — отговори младежът.
— И ти и аз знаем, че не са толкова добри. Как са стигнали толкова напред?
— Шпиони — каза Прийс.
— Правилно. Изглежда, че онзи пътен полицай има дългове от комар, така че някакъв кукловод от Червената армия го е надушил и му е направил предложение. Или ще проникне в „Невидимо лъчение“, или ще затъне. Затова този дърт пръч е арестувал един капрал по лъжливо обвинение и заплашва да му съсипе живота. Но ченгето щяло да го пусне, ако му достави определени документи. Вътрешният отдел има показанията на момчето от затвора. Сега трябва да пратим на червените едно съобщение: това ще се случи с всеки, който е против американската армия. Ние не взимаме пленници.
Прийс повярва в това, защото поиска да повярва и защото, разбира се, много добре се знаеше, че разузнаването на Червената армия бе проникнало сред всички нива на обществото, надничаше от всеки ъгъл и беше способно на всичко. Както Френчи беше посочвал много пъти:
— Тия типове дори не вярват в Бог, а щом веднъж се откажеш от духовното си наследство, си способен на всичко.
И така четири вечери по-късно се намери на еленската пусия, наблюдавайки разиграващата се пред него драма. Доколкото разбра, Френчи беше подготвил сценарий на арест, в който действителните стрелци щяха да гръмнат ченгето. Идеята беше да се маскира убийството като случило се по време на изпълнение на служебния дълг, така че само руснаците да разберат за какво става дума. Трябваше да бъде направено. Това беше дълг. Но ако професионалистите пропуснат, идваше ред на Джек.
Той гледаше от дървото как полицейската патрулка спира, обръща и заема позиция. Джек насочи прицела към мъжа, включи инфрачервената светлина и наблюдаваше как при движението на човека скучната сцена сменя цветовете си. Полицаят си седеше в колата, изглеждаше тъжен и беше нервен. Свали си шапката и търпеливо зачака. В един момент провери прожектора си. Джек беше нависоко и добре виждаше над царевицата, но тя представляваше проблем, защото листата й рефлектираха прекалено ярко в сменящите се цветове. Но въпреки това знаеше, че може лесно да улучи тази мишена.
След време пристигна втора кола. Тя спря срещу патрулката, а полицаят измамник насочи прожектора си срещу нея. Слязоха двама млади мъже, единият като клонинг на Джеймс Дийн, с коса пригладена назад във вълниста купчина, дръзка цигара висеше от устните му, джинсите му бяха тесни и секси. А другият беше отпуснато мудно селянче в тениска. Беше прекалено далеч, за да чува ясно думите, но двамата младежи бяха вдигнали ръце и ченгето слезе от колата. Приличаше на нещо като предаване. Ченгето крещеше нареждания. По-хубавото момче хвърли нещо в прахта. Прийс насочи прицела към него, както си лежеше там в прахта, и веднага видя, че е гаечен ключ, а не оръжие.
Изведнъж тромавото момче хукна напред. Прийс наблюдаваше в ням ужас. Нощта сякаш се разпадна. Настъпи един ужасен момент, когато всичко сякаш замръзна, и в този миг Прийс напълно смени страните, естественото му уважение към униформата и всичко онова, което представляваше тя, надви рационалната част на мозъка му.
Прииска му се да изкрещи на ченгето: той има пистолет. Насочи прицела в гърдите на хубавото момче и едва не натисна спусъка. Едва. Едва не гръмна небрежния тип.
46
Американски сенатор, известен с антикомунистическата кампания, която организира през 50-те години. — Б.пр.