— По дяволите. Мога да го сметна на лист.
— Това не е тест по аритметика. Сега чист ли си? Надежден ли си?
— Нищо наистина силно — отговори той. — Обичам да пийвам по бърбън в събота вечер.
— И аз го обичам тогава, Дуейн. Добре, имам работа за теб. Интересува ли те?
— Да, сър — отговори ченгето, което се беше чудило защо някой толкова дребен като него е повикан пред толкова могъща личност.
— Частна работа, лично за мен. Затова разговаряш с мен, Дуейн. Помежду ни няма да има никой. Нито Бен Кели, нито някой друг.
— Да, сър.
— Дуейн, твоите двадесет и една хиляди могат да изчезнат, ако го изиграеш както трябва.
— Сър — промълви Дуейн, пробуждайки се от флегматизма си, — ще го изиграя както трябва. Можете да разчитате на това.
— Дуейн, ще бъда откровен. Щеше ми се да разполагах с по-добър човек. Но ти имаш нещо, от което имам нужда, и това те прави ценен за мен.
— Да, сър.
— Не големия ти кур, нито пък фино настроения ти мозък. Не. Значката ти.
Деуйн лекичко преглътна.
— Трябва ми вътрешен човек, който да държи под око една малка работа, която може да се развие в Полк. Ако изпратя чужд човек в това малко градче, хората ще забележат. Трябва ми вътрешен човек, облечен във власт от щата, който да може да ходи на разни места и да задава въпроси, без да привлича внимание. Това по твоята част ли е, Дуейн?
— Да, сър, мистър Бама. Просто кажете за какво става дума.
— Може да стане опасно — продължи Ред. — Може да те накарам да си оцапаш ръцете за мен. Трябва ми пълната ти вярност, ако ще ти предложа моята.
— Да, сър.
— Виж, аз съм честен човек. Ако попаднеш в затвора, няма да ти е зле. Няма нужда да ставаш ебалник на някой голям негър. Ще бъдеш защитен. Това достатъчно почтена сделка ли е?
Дуейн знаеше, че може да влезе в затвора. Защото да работиш за този човек означаваше, че всичко е възможно.
— Да, сър.
— Добре, Дуейн, слушай сега. Преди много години в окръг Полк стана една трагедия. Един героичен сержант от полицията води престрелка с две много лоши момчета и ги уби и двамата. Те също го убиха. Говори ли ти нещо?
— Не, сър.
— Не си падаш по историята, а, Дуейн?
Лицето на Дуейн остана безчувствено. Не го палеше ентусиазъм по историята.
— Както и да е, от сигурно място знам, че един млад оклахомски журналист е решил да напише книга за случилото се. Нали разбираш, Дуейн, действително престъпление. В това има хляб.
Дуейн унило кимна.
— Ъъъ… това е нещото, което трябва да се наблюдава.
— Да го свитна ли? — поиска да разбере Дуейн.
Интересен въпрос, ключов, и Дуейн със своето примитивно същество веднага го напипа. С момчето можеха да се оправят грубо, да бъде убито и унищожено и нещата да си останат както са. Но по закона за неволните последствия действието можеше само по себе си да доведе до катастрофа. Разследване, задаване на въпроси, които толкова дълго не са били повдигани.
— Не, Дуейн, но нека не го изключваме. Нека оставим нещата така. Трябва да ме информираш какво става. С кого се вижда, какво ги пита, какво открива. Това може да е свързано с документи. Значи за какви документи става въпрос? Не трябва да правиш много, освен да се погрижиш определени документи да изчезнат. Това може да изисква по-драматични контрамерки и ако е така, допълнителните хора няма да са проблем. Но по причини, които няма нужда да знаеш и които, подозирам, няма да разбереш, важно е това момче да научи много малко и книгата да си остане ненаписана. Схващаш ли?
— Да, сър.
Ред погледна бедния Дуейн. Чувстваше се като генерал, който изпраща бойскаут срещу германската армия. Имаше много по-добри хора. Имаше достъп до бивши агенти на ЦРУ, бивши зелени барети, дългогодишни посредници по уреждането на конфликти в подземния свят, крайно компетентни, агресивни и опитни професионалисти. Но всички те бяха външни хора и нямаше да знаят и най-дребното за малка плътна вселена като Блу Ай, а и щяха много да се набиват на очи. Дуейн, най-бруталният и социопатичен от заместник-шерифите на Върнън Тел, беше също така и най-корумпираният. Той нямаше да привлече прекалено внимание, а щяха да го уважават. Значи трябваше да бъде Дуейн. Внимателно контролиран и насочван. Дуейн в играта на своя живот и ако го подхванеш както трябва, готов на всичко.
— Дуейн, ето ти тук списък с хората, с които момчето може би ще говори, и службите, където вероятно ще ходи. Ще ги наблюдаваш. Също така и телефонен номер с 80023. Можеш да се обадиш без пари от всеки телефон в Америка, но ще ти дам и сигурен мобилен с вкаран номер, така че ще трябва само да натиснеш един бутон. Всеки ден искам подробен доклад. И тогава ще получаваш допълнителни инструкции от мен. Разбра ли?