Първото нещо: защо тук?
Застанал на същото място, където е стоял баща му, той осъзна, че във високата царевица, това място е било невидимо откъм пътя. Нещо повече, то изискваше съвсем малко внимателно каране, за да се върнеш обратно, без да изгубиш управление, и да се килнеш от банкета в царевицата. В документите не се споменаваше и дума за преследване с висока скорост. Не е могло да има преследване! Иначе колата на баща му щеше да е зад тяхната, а не пред нея, освен ако Бъб и Джими не са гонели него!
Той се огледа, опитвайки се да си представи мястото сред висока царевица.
— Изтичай обратно при Сам — обърна се той към Ръс — и го попитай за луната. Имало ли е луна? Можем да проверим, но не мисля. Поне доколкото си спомням. Попитай го за температурата, вятъра. Такива неща. Влажността. Времето тежко ли е било?
Младежът го погледна с празен поглед. По деликатните черти на лицето му пропълзя учудване.
— За какво…
— Ще ти кажа по-късно. Просто го направи.
— Добре де, добре — каза Ръс и се обърна да изпълни поръчаното.
Задуха вятър. Слънцето грееше ярко. От време на време кола профучаваше по магистралата, чиито подпори стояха няколко ярда по-назад. Боб се огледа във всички посоки, опитвайки се да усети земята. На юг се накланяше. Баща му трябва да е дошъл оттам. На север поне сега лежаха ярките покриви на сградите по поддръжката на магистралата, мотелът и бензиностанцията плюс ресторантите. Но през онези дни там е имало само дива гора. Град Уолдрън пак лежи седем мили по-нататък. На запад още наклон, както и от другата страна на шосе 71, където пътят се откъсваше от прериите на Оклахома. Той обърна отново лице на изток, за да погледне магистралата. Но тогава тя не е съществувала. Тя е била гребен на хълм, изчезнал при строежа на пътя. Колко ли е бил висок? На какво разстояние е лежал? Пътят сега беше на сто ярда, но може би пътните строители не са го разположили по средата на хълма. Може би най-високата му част е била още по-нататък.
— Каза, че не е имало луна — обяви Ръс, дишайки тежко от тичането. — Каза звезди, но не и луна. Не било влажно. Около седемдесет и пет градуса25, може би осемдесет. Лек ветрец, нищо повече.
Боб кимна.
— Добре, а сега му задай още два въпроса. Първият е, къде са били къщите на всички фермери-арендатори? Тук ли са били и този път стигал ли е до тях? Или са се намирали още по-нататък? Ако е така, къде е водел пътят? И второ, попитай го в каква посока е била паркирана колата на баща ми. Той каза, че е била встрани на пътя, тялото било зад волана. Искам да знам от коя страна на пътя и в каква посока е била обърната.
Ръс си пое дълбоко дъх, после се обърна и хукна обратно при стареца.
Отново останал сам, Боб обърна лице към магистралата, която се издигаше над него. Той тръгна обратно през бурените и накрая застана до един от могъщите бетонни пилони, на които лежеше платното. Тук на сянка беше хладно, въпреки че от пътя се носеше бучене. Някой беше изписал „Випуск ’95, окръг Полк“ и на чакъла лежаха кутийки от бира и счупени шишета. Боб можеше да види от другата страна на магистралата как земята се спуска надолу и се превръща в гора и ферма, разположени на склон, дълъг може би две мили, а от гората започваше да се вие малък бял селски път.
Той погледна назад и видя, че действието се беше разиграло по средата на най-лекия склон. Видя Ръс да стои изправен в цял ръст на мястото, където го бе оставил, и се върна обратно.
— Окей — започна Ръс задъхан и полагащ усилия да регулира дишането си. — Пътят бил стара дърварска пътека и водел нататък през хълма. Този район бил изсечен през двадесетте години. Земеделците живеели на миля или нещо такова надолу по щатска магистрала 71 извън Уолдрън в посока Боулс. Там Сам е повалил елена си, а дамата му се развикала.
— Не е било тук?
— Не, сър.
— Окей. А баща ми: бил е от лявата страна на пътя с предница, сочеща на изток. Сочеща към хълма? Прав ли съм? Седнал странично на седалката с крака на земята, но не като че се готвел да потегли. Така ли е?
Още едно смаяно изражение премина по лицето на Ръс.
— Откъде знаеш това? Няма го в нито един от вестникарските репортажи. Сам каза, че колата била паркирана от лявата страна, вратата била отворена, а татко ти…
Боб кимна.
— Какво става?
— О, просто като видях мястото, се замислих. Имам един или два въпроса.
— Какви въпроси?
— Как са стигнали дотук? През най-голямата хайка в Арканзас?
— Това е моят въпрос! Нали помниш, аз го зададох, докато пътувахме онзи ден…