— Още днес трябва да идем при барона. И без това датата на пергамента е размазана. Ще настояваме.
— Дързък план — погледна го Талия, — но нека идем утре, а не днес.
— Че защо?
— Робата ти прилича на умряла морска котка. Стражите ще те изхвърлят още щом те видят.
Тамия откачи от колана си една добре позната на момчето торбичка.
— Парите, които ти откраднах. Ще си купим с тях прилични дрехи и за тая вечер ще отседнем в някоя скъпа и сигурна странноприемница. А утре ще видим барона.
— Съгласен — почеса се по косата Алтан и после погледна робата си, — наистина изглежда доста зле.
— Робата да, но ти не. Виж, рибата е станала!
Алтан се изчерви и за миг забрави за апетита си, но после си взе едно парче.
Магазинът за дрехи, на който се спряха се държеше от ниско същество, мелез между гоблин и гном, което бе облечено във фрак, стоящ му като на свиня звънец. Лицето му бе изкривена от фалшива усмивка, която изчезна щом видя обезпокоилите го. В мокрите си и опесъчени дрехи, Алтан и Тамия изглеждаха като просяци.
— Не давам милостиня — заяви съществото през зъби.
Тамия обаче разклати кесията пред себе си и изсипа две жълтици в ръката си.
Усмивката се върна на лицето на създанието.
— О, здравейте, здравейте, какво ви води насам — каза мелезът и посочи към вътрешността на магазина си.
— Търсим си нови дрехи — каза крадлата, влизайки самоуверено. Алтан я последва като в небрано лозе. Кобъл не бе обръщал голямо внимание на облеклото му и не го бе водил по такива магазини. Противно на очакванията обаче, въпреки своето минало (а и настояще) на улична джебчийка, Тамия се чувстваше в свои води.
— Искам хубава рокля за себе си и нова роба за младия господин до мен. Той е магьосник — присви очи Тамия, — така, че ако се опиташ да ни излъжеш с някой лъскав парцал, ще разберем.
Алтан не можеше да направи това, разбира се, но дискретно сръгване в лактите от страна на момичето го накара да затвори зяпналата си уста.
Гоблинът-гном не забеляза обаче нищо от това. Малките му очички алчно бяха вперени в парите, които Тамия небрежно подхвърляше през пръсти.
— Разбира се, разбира се — поклони се магазинерът и започна да рови сред закачените на рампа дрехи.
Накрая намери това, което искаше да покаже и срещу кратка размяна на десетина жълтици Алтан се намери в нова плътна и топла черна роба, която величествено падаше от раменете му, а Тамия пък блесна с красива виолетова рокля, която нежно обвиваше тялото й.
Като я видя, младежът изгуби ума и дума и успя само да каже:
— Страхотна си!
— Ти също изглеждаш добре — отговори му закачливо Тамия, сетне благодари на доволния съдържател и двамата отново излязоха на улицата, където крадлата властно спря един файтон и срещу още три жълтици се понесоха с чирака на покойния Кобъл към най-близката от скъпите странноприемници в града.
— Парите ни скоро ще свършат — притеснено каза Алтан.
— Може, но трябва да стигнем до черните елфи, а като дрипльовци няма да успеем — сви рамене крадлата. — По-добре да се радваме, докато можем, има опасност да е за последно, ако онова нещо ни намери. А и наистина имахме нужда от нови дрехи!
Каретата ги свали пред скъпо здание, над чиито вход се мъдреше табела: „Рога на изобилието“. На входа стоеше въоръжен до зъби минотавър, който обаче любезно поздрави слязлата двойка.
— Чувствам се много странно — сподели Алтан към Тамия.
— Баща ми някога ме водеше по такива места — отговори тихо крадлата и очите и станаха тъжни, — преди инцидента. После съжаляваше, че не е пестил парите.
Вътре в самия хан ги посрещна портиер, човек, който срещу още седем жълтици им осигури обща стая и вечеря в ресторанта. Тамия му подхвърли още две жълтици за да запази дискретност относно тяхното присъствие и поиска храната да им бъде изпратена в стаята.
— Както желаете, госпожице — отговори портиерът.
Двамата се озоваха наистина в райски апартамент, където ги чакаха балдахинови легла. Прозорците, по чиито ръбове имаше завеси гледаха към един от заливите на Саликарнас, над който в момента се спускаше залеза.
— Май малко прекалихме с лукса — призна си Алтан, докато гледаше гледката.
— Може би, но така е по-разумно — отговори Тамия.
— По-разумно ли? Кое му е разумното да пръскаме толкова пари?
— Помисли малко и ще разбереш. Змията търси двама дрипльовци, а ние идваме в най-скъпия хан и пръсваме баснословна сума пари. Дори да се чуе нещо за нас, едва ли ще се сети, че сме ние.