Като приключи му се доспа, но тръсна глава и изсъска.
Работа го чакаше.
Глава шестнадесета
Аудиенция
Ако ездата през деня бе болезнена, то нощната се проточи в една безкрайна агония и дори приятната атмосфера на горите около тях не успя да разведри Алтан, който едвам се удържаше на седлото зад Тамия. Накрая, призори, все пак те стигнаха малка поляна, обкръжена от дебели дървета, чиито гъсти клони бяха обединени чрез приставки в нещо, което приличаше на приказна къща и, което Талиен представи като резиденция на Краля на Елфите.
Той накара Алтан и приятелите му да изчакат долу заедно с другите елфи и двата кентавъра, докато сръчно се покатери по витите стълби, навили се като лияна около едно от дърветата и не се покатери до къщата, където изчезна сред гъстите листа. Не след дълго, той отново се спусна по стълбата и викна чакащите трима гости да се качват.
След кошмарната езда капналите Райлин, Алтан и Тамия едвам се покатериха по стълбите, докато накрая стигнаха къщата на Краля. Там беше и самият той, облечен в златиста роба, вероятно за спане, тъй като бе доста измачкана. Беше дребен мъж, по-нисък и слабоват от Талиен, с леко набръчкана около очите кожа, издаваща, че най-добрите му години са преминали. Имаше сламено руса, оредяваща по слепоочията коса, върху която бе надянал малка коронка.
— Райлин, момчето ми, здравей — каза той припряно и прегърна сина на драконовия ездач, който доста се смути.
— Ваше величество — само смотолеви момчето.
Краля го погледна в очите и промълви:
— Моите съболезнования за баща ти, синко.
След което пристъпи към Тамия:
— Добре дошла в моята къща, млада лейди — рече той — Аз съм крал Леседил. Прощавай за не особено кралския начин, по който става това. Всъщност аз се извинявам на всички, не съдете добрия Талиен, че ви бе пришпорил през нощта. Това бе по моя заповед.
Той кимна на стройния воин.
— Иди си почини, синко!
Талиен кимна и се отдалечи по стъпалата, а краля вече бе приближил Алтан, който бе доста объркан. Краля на светлите елфи нямаше нищо общо с барон Раксмаил и изглеждаше дружелюбен, но Тамия бе момиче, а Райлин — елф. Не бе сигурен как ще се отнесат към него.
— Казаха ми и за теб — топло обаче го поздрави кралят — и твоите премеждия. Може да разчиташ на помощта, която тъмните ни братя са ти отказали.
— Благодаря — отвърна още по-объркан Алтан, — Ваше Величество.
— Но, елате в моята резиденция — кралят ги покани във вътрешността на къщата, чиито вход бе пазен от гъвкави стражи-елфи, въоръжени с къси мечове. Сетне ги настани в нещо като просторен хол и ги покани да седнат на няколко стола. Смачканото от умора трио буквално се просна на столовете и само думите на краля ги спряха да не заспят.
— Скоро ще имате възможност за сън — каза той, — но първо искам да ми отговорите на няколко въпроса.
Владетелят сключи пръстите на двете си ръце и запита най-напред Райлин.
— Можеш ли да ми опишеш как точно изглежда змиевидното същество, убило баща ти?
Младият елф се поколеба, след което започна разказа. Колкото повече говореше обаче, толкова повече гласът му трепереше и накрая Алтан и Тамия заедно разказаха цялата история, от загадъчното убийство на Кобъл, през гибелта първо на Регън, а впоследствие и на Райсил и Рилзан, докато накрая не завършиха с изгонването си от Саликарнас и зловещите предупреждения на Оракула.
— Още един убиец след вас? — очите на Краля се разшириха и той викна един от стражите, шепнейки му нещо. Войнът кимна и се отдалечи бързо, разпространявайки мълвата.
— Не бива да ми спестявате такива неща — смъмри ги кралят, — долу бивакуват моите войници, които трябва да са готови за изненади.
— Знаете ли нещо за ставащото, Ваше Величество — попита Алтан, чиито клепки се затваряха за сън, но нервността и любопитството му го държаха буден.
Кралят го погледна, а сетне погледна Райлин и Тамия.
— Знам — накрая въздъхна той, — знам доста и моят грях пред баща ти, Райлин, е, че не му казах нищо, докато не бе станало прекалено късно. Бях чул, че из Ралмия броди змийско същество, но не го свързах със старата легенда.
Райлин бе вдигнал отново навлажнилите му се очи към краля неразбиращо, а Тамия се бе свила в стола си.
— Каква легенда? — прошепна Алтан. — Нещо за моето… тъмно минало?
— Не — поклати глава владетелят, — за това не знам нищо. Но знам нещо за убиеца.