— И аз те обичам — отвърна Алтан и я прегърна с всичка сила.
Джуджето Рандолф никога не бе мислело, че неговата скромна странноприемница ще бъде център на такова тържество. То бе пълно с всякакъв народ — гости от Кралския замък на Ралмия, елфи, разбира се и джуджета. Алтан и Тамия, облечени в изящни дрехи — красива роба за младежа и бляскава рокля за девойката, бяха в центъра на тържеството, заедно с техния приятел Райлин, който бе свалил доспехите си и също бе облякъл елегантен тъмнозелен костюм. Неговият дракон Готлиб пък беше най-обичаният от всички гости, тъй като плюеше лед за питиетата, предлагани в хана. Кралят на елфите Леседил, също сред присъстващите, приближи Райлин и му рече:
— Обявявам теб, Райлин, син на Райсил, за новия драконов ездач на елфите и техен най-личен герой!
Райлин кимна признателно и се поклони на владетеля, който след това пристъпи към Алтан и Тамия.
— Вас също обявявам за лични герои на народа на елфите, но вероятно това не ви вълнува толкова — лукаво се подсмихна кралят.
— Алтан, сине на Алтам, взимаш ли Тамия, дъщеря на Регън, за своя законна съпруга? Ще бъдеш ли с нея в радости и в скърби, в успехи и в неволя?
— Да — кимна младежът, — да, да!
— Тамия, дъще на Регън, взимаш ли Алтан, син на Алтам, за твой законен съпруг? Ще бъдеш ли с него в радости и в скърби, в успехи и в неволя?
— Винаги — отговори Тамия.
— В такъв случай, обявявам ви за съпруг и съпруга!
Двамата млади се обърнаха един към друг за дълга и страстна целувка.
— Готлиб, май трябва да ги разхладим малко — прошепна Райлин на своя леден дракон.
Епилог
Граф Велир плахо почука по вратата на барон Раксмаил. Тия дни баронът бе станал крайно раздразнителен. Данъците не се събираха, хората протестираха. Разрушенията на онзи проклет златен дракон отприщиха вълна от недоволство.
За пръв път от столетия властта на черните елфи се тресеше.
Раксмаил обаче отвори вратата на стаята си и излезе от нея във видимо добро настроение.
— Протестират срещу вас, бароне — опита се да каже граф Велир. — Лорд Бовар искаше да прати орки срещу тях, но дори те са твърде малко.
— Аз ще се заема с това, добри ми графе — спокойно отвърна Раксмаил и излезе на крепостните стени на замъка си, който, за разлика от бедняшките квартали, бе възстановен. Пред него се бе събрало огромно множество, което крещеше:
— Нямаме хляб! Нямаме дом! Нямаме свобода!
— Няма и да имате — засмя се Раксмаил и устните му се изкривиха в жестока усмивка. Вдигна ръце и от ноктите на пръстите му изригнаха червени светкавици, които удариха предните вълни на протестиращите, като ги повалиха на земята. Раксмаил се намръщи.
Мълниите станаха по-мощни и недоволните пламнаха живи.
Очите на барона почервеняха. Скоро дръзналите да оспорват властта му започнаха да се разпадат на буци пепел. Оцелелите се разпищяха и хукнаха да бягат, кой накъдето му видят очите.
Баронът спря стрелбата и вдигна пръсти, духвайки леко над ноктите си.
— Нямах представа, че можете да правите магии, бароне — каза пребледнелият граф Велир.
Раксмаил го погледна и му се усмихна.
— Ще разбереш, драги ми графе, че нямаш представа за доста неща.
Гласът му прозвуча като трошенето на сухи есенни листа.