Късогледият шофьор, на когото и без това вече му бе додеяло от Коледа, си поръча троен скоч и не след дълго се заприказва с двете скокондрили, ограниченото му зрение ги виждаше ни повече, ни по-малко като чифт Синди Крофордки.
Стария Пит, който бе изчерпал репертоара си, сега пресушаваше цял метър ром за сметка на един порядъчно мотан комарджия. Омали се бореше със стихиите в задния двор заедно с временната барманка на „Десет сушени глави“, която бе сбъркала пътя в снега. Някъде в тази посока Джим Пули танцуваше начело на едно насмукано „влакче“, съставено предимно от непълнолетни девойки.
Джони Джи се бе отказал от неравната борба както срещу въодушевения противник, така и срещу стройните редици безплатни бири, наредени върху усилвателя му. Бе се пльоснал върху барабаните си, мърмореше текста на някаква песен, на която го научила майка му навремето в Пуна, и духаше с половин уста в едно прегракнало казу. Бодливата зеленика и бръшлянът вършеха каквото се очакваше от тях и като цяло това със сигурност съдържаше всички признаци на нощ, която има да се помни.
Невил трупна нова табла питиета и избърса мънистото пот от професионалното си чело. Погледна часовника. Беше почти десет, тезгяхът весело се огъваше от подаръци, но къде беше Норман?
— Бири насам, моля! — викна Стария Пит и протегна пачка новопридобити банкноти.
Голямата стрелка на часовника завърши още един кръг и часът удари. Макар и никой всъщност да не го чу, сигналът мистично отекна из кръчмата и накара певците, пияниците, приказливците и гуляйджиите да млъкнат във вихъра си — всичките, до последния. Или последната. Или Уил Шепърд.
— Весела Коледа на всички ви — извика Невил, почасовият барман. И целият купон в „Лебеда“ с чаши в ръце се юрна и се скупчи на бара.
Омали се извини на почти голата си и цялата премръзнала неофициална бъдеща булка и се препъна на влизане през задния вход. Пътьом подбра и Джим Пули, чиито девойки го бяха зарязали и чието око за надзъртане през ключалката беше болно от снежна слепота.
— Три пъти ура за Невил — произнесе Омали и се разнесоха викове.
Невил се прокашля, тегли кратка благодарствена реч, която за радост на всички бе лишена от губивреме и сантименти, потри ръце и под силни аплодисменти се зае с най-близкия пакет. Той съдържаше елегантен комплект копчета за ръкавели заедно с подходяща игла за вратовръзка, изработени от бирени капачки. Това беше подаръкът на Уоли Уудс — най-прочутия доставчик на мокра риба в Брентфорд.
— Хубавичко! — ревна тълпата. — С много вкус!
Уоли скромно прие овациите.
— Нищо работа — рече той.
— Точно така — съгласи се тълпата. — Заяждахме се!
Вторият подарък си падаше малко загадка — беше нещо, което не бе ни животно, ни растение, ни минерал. В него имаше много от митичния звяр, но още повече предполагаше, че предците му са от рода на пъстървите. Невил го задържа на една ръка разстояние и го огледа със здравото си око. После го разклати до ухото си и килна глава настрани.
Тълпата замърмори.
Приносителят на този дар припряно пристъпи към бара и прошепна нещо на ухото на Невил. Здравото око на Невил се облещи.
— Така ли бе, мамка му? — възкликна той и бързо смъкна нещото под тезгяха. — Най-неочаквано — додаде той. — Тъкмо онова, което винаги съм искал.
Подаръкът на Пули предизвика необичаен интерес. След като веднъж биде оголен от опаковката си от вестник, той се разкри като квадратна черна метална кутия със страна петнайсетина сантиметра и с процепи отгоре и отдолу.
Невил го повдигна подозрително.
— Това нещо е патент на дядо ми — обясни Джим. — Нарича се „Подобрителят на Пули“. Превръща неблагородни метали в злато.
— Е, хубаво — рече Невил и направи физиономията, известна като „старомодна“. — Това върши работа.
— И е много практично. — Джим пусна медна монета в горния процеп. От кутията последва хрущене като от зъбни колела и само след секунда-две нещо, на вид същински златен суверен, изпадна в протегнатата длан на Невил.
Той го стисна между палеца и показалеца си и леко го захапа.
— Истински е. Голямо благодарско, Джим. Ей, я задръж, каква е тая гадна миризма?
Наситеният с мирис на бира въздух на „Летящият лебед“ изведнъж се бе просмукал с отвратителна воня, напомняща на развалени яйца или на баня сутринта след Големия запой.
— Богиньо моя! — дръпна се разтревожено Невил. — От монетата е!
Гуляйджиите от „Лебеда“ се дръпнаха в широк полумесец сред многобройни запушени носове, покрити с длан чаши, кашлици и задавяния.