— Е — рече Ръсел. — Поне познавам човека, който знае какъв е смисълът на живота. Голяма чест.
— Ти бъзикаш ли се с мен?
— Не, мислех си, че издаваш тайната.
— В началото пътят е бил ясен. Всички хора са говорили на един език. Всички чипчета са били свързани. Спомняш ли си историята за Вавилонската кула?
Ръсел се зачуди дали си я спомня.
— Помниш я — обади се господин Фъджпакър. — Християнството е програмирано в теб.
— О, много се радвам.
— Всички са говорели на един и същ език и затова са можели да функционират като масово съзнание. Но на боговете това много-много не им отървало и затова съборили кулата, която всъщност била огромен трансмитер за връзка с други светове, и омешали езиците. И оттогава насам човеците се бият помежду си.
— Много интересно — отбеляза Ръсел. — И къде се вписвам аз във всичкото това?
— Твоята работа е да намериш пари за филма.
— Филм няма да има — заяви Ръсел. — Аз ще го спра. Филмът носи зло. Вие сте направили едно зло и аз ще го спра.
— Вече не можеш да го спреш. Филмът ще бъде показан и всички, които го гледат, ще бъдат преобразени. Сюжетът няма значение, Ръсел — важно е онова, което е във филма.
— И какво е то?
— Да си чувал някога за кадри, въздействащи на подсъзнанието?
— Чувал съм, но то е същото като онова, дето като пуснеш някое парче наобратно, и се чували сатанински призиви. Пълни глупости. Не става за нищо.
— Нашето ще става. Но нашето идва направо от източника, а в случая източникът е устата на Бога.
— Онова нещо ли? — попита Ръсел. — Онова нещо на екрана?
— Не бива да наричаш своя Бог „нещо“, Ръсел.
— На мен не ми е никакъв Бог.
— Той е единственият, който имаш. Другите ги няма, отдавна ги няма. Уморили са се да си играят с човека на игрички. Чат-пат се присещат мимоходом за нас и техните случайни мисли, случайните движения на мисълта им причиняват вълни на планетата. Религиозен плам. Свещени войни. Но те не играят активна роля. Искам да кажа всички освен един. На него тук му харесва. И се навърта тук. Той има време за нас.
— Не — възкликна Ръсел. — Ти не знаеш какво приказваш. Това нещо е дяволът. Не бива да го почитате.
— Дявол не съществува — само богове съперници.
— Вие сте луди за връзване. Ще спра всичко това.
— Стига — обади се господин Фъджпакър. — Стига вече. Всички, които гледат филма, ще бъдат преобразени. Нов ред на живота, Ръсел. Нов ред на съществуване, свободен от всякакви тревоги. Ти би трябвало да го оцениш. Да си свободен от всякакви тревоги и грижи, от всякакви омрази, от всякакви съмнения. Свободен да се слееш с цялото. Ново бъдеще, Ръсел. За съжаление тебе няма да те има да го видиш.
— Защото ще те задраскаме — заяви Боби Бой.
— О, не, няма. — Ръсел се нахвърли върху мършавия мъж на масата. Но мършавият мъж се наведе встрани и го удари здравата по темето. И тогава за Ръсел нещата станаха много мрачни.
14
ОНОВА ИДИОТСКО „ВСИЧКО БЕШЕ САМО ЛОШ СЪН“, ДЕТО ВИНАГИ ГО ИМА
Ръсел се събуди със стон и тръпки. Подскочи, замига и се заоглежда наоколо. Намираше се в своя офис (подходящо мрачен). Спеше в креслото си.
Спеше ли?
Ръсел се прозя, протегна се и изведнъж спомените се втурнаха и го заляха като гадна бира от издут корем.
— Ох, Боже мой! — изохка Ръсел; тази фраза сякаш напоследък бе спечелила одобрението му. — Ох, мили ми Боже.
Той зарита и се опита да стане, но коленете му бяха съвсем омекнали. На бюрото пред него стоеше бутилката „Глен Боулскин“. Без да се замисля изобщо, Ръсел отпи яка глътка.
А после направо си изкашля червата навсякъде по пода.
— Ох, Боже мой! — очите му отново започнаха да мигат и пак се огледаха наоколо. Вратата на сейфа беше затворена. През таванското прозорче се лееше слънчева светлина. Ръсел обърна мигането по посока на ръчния си часовник. Тъкмо минаваше три — три следобед ще да беше.
Вратата на офиса се отвори.
— О, изплувал си на повърхността, а? — Боби Бой влезе вътре с лека стъпка и усмивка.
— Махни се от мен! — Ръсел сграбчи бутилката с уискито и скочи на крака.
— Ама какво ти става? — попита хърбавият. — Добре ли си, Ръсел?
— Ти майтап ли си правиш? — Ръсел му показа запасната си ръка. Бе направил от нея юмрук, който на вид вършеше добра работа. — Ще ви спра. Видях записите. Голяма грешка направихте, че не ме убихте, когато имахте възможност.
Боби Бой примлясна полекичка с лукавите си устенца.