Всъщност наближих дома ми след четвърт час — нещо в загадъчния механизъм на московските задръствания се превключи и колите се задвижиха по-живо. Спрях край вкъщи, на обичайното място, и съобразих, че много отдавна съм направил върху това удобно кътче от асфалта заклинание, пречещо на други хора да паркират там. Дали да не съм принципен докрай и да преместя колата? Би било глупаво, защото и без това никой нямаше да паркира на това място.
Така че реших да не смятам по-рано направеното заклинание за нарушение, излязох и заключих колата. Сега трябваше да се прибера вкъщи, там способностите на Различен със сигурност нямаше да ми потрябват.
Телефонът изпиука. Погледнах екрана.
„Скъпи, купи черен и бял хляб, олио, десетина яйца, наденички. И тоалетната хартия свършва.“
Светлана винаги пишеше есемесите с главни букви и препинателни знаци. На някои това им е смешно, а други даже ги нервира. Но на мен ми харесваше.
Свих рамене и тръгнах към най-близкия супермаркет — „Кръстопът“. Както е известно, от древни времена кръстопътищата са смятани за места на срещи на зли сили, вампири и тъмни магьосници. Ненапразно са предпочитали да ги погребват там, за по-сигурно забивайки в гърдите им трепетликов кол с прикрепени към него текстове от свещените писания. Така навярно са се появили и първите пътепоказатели…
Съвременните супермаркети, непредпазливо приели това наименование, не се ползваха с особено уважение в Москва — заради ниския ентусиазъм и разнородността на клиентелата. Но на мен винаги ми е било по-уютно там, отколкото в немноголюдните „Азбуки на Вкуса“, „Глобуси на Гурме“ или „Седми континенти“.
Не се налагаше да вървя много, пет минути. Но по пътя успях да помисля с горчив сарказъм, че именно днес, когато съм се отказал от използването на магия, непременно ще попадна в някаква неприятна ситуация. Младичката касиерка ще ме излъже в сметката и ще ме наругае. До касата ще брои в дланта си копейки и горчиво ще ридае, връщайки от лентата обратно в кошницата пилешки бутчета и просо, бабичка пенсионерка. Голобрад юноша ще тръгне да купува евтина водка или силна бира, а касиерката (същата, която ще ме излъже в сметката) ще се направи, че не забелязва възрастта му.
Общо взето, непременно ще се случи някаква гадост, за която в обикновена ситуация бих могъл да изхарча достъпните за моя ранг слаби реморализиращи заклинания — „упрек“, „срам“ или даже „позор“, наказвайки порока и възстановявайки справедливостта.
Но и сега не възнамерявах да се предавам. Ще докажа на всички, и на първо място — на самия себе си, че съм способен да живея като обикновен човек, запазвайки достойнството си и правейки живота около себе си по-добър. Ще засрамя касиерката (и какво се е заяла с мен тази непозната девойка?), ще платя сметката на бабичката, която ще ме благославя, а на юношата, намислил да си пийне, сурово ще обясня каква е вредата от употребата на алкохол в тийнейджърска възраст. Общо взето, ще постъпя както обикновено, само че без да използвам магия.
Та нали с пътната полиция се получи!
Така че, когато си взех кошница и се отправих на пътешествие из магазина (така… олиото — ето го… ето и яйцата…), бях готов на всичко. Наденички… хляб… тоалетната хартия е на изхода, ще взема там…
Застанал на опашката пред касата, машинално взех от рафтовете захарен бонбон и шоколадово яйце с играчка. Помислих си, че последните месеци тези традиционни подаръци вече не предизвикват у Надя предишния бурен възторг.
Какво да се прави. Децата порастват, преди да се усетим.
На опашката наистина имаше бабичка. И тийнейджър с някаква бутилка. И касиерката се оказа младичка, нагла на вид, че и с пиърсинг на носа.
Вътрешно се приготвих.
Бабичката сложи върху лентата пиле, пакет булгур (какво е това, излиза, че способността ми за предвиждане работи дори при блокирана магия?) и, малко неочаквано, бутилка масандровски „Кагор“23. След това от старото портмоне се появи и дебитна карта.
— Терминалът ми не работи, само с налични… — започна касиерката.
— А аз длъжна ли съм да знам, че терминалът не работи? — мигновено се хвърли в атака бабката.
— Нали съм сложила табелка… — касиерката замълча, ловко загреба покупките на бабката и ги пренесе на съседната лента. — Лейла, обслужи бабата, без да чака…
Мърморейки нещо възмутено, старицата мина на съседната каса, все пак подхвърляйки едно „благодаря“ на касиерката с пиърсинга. Тийнейджърът нервничеше, поглеждаше си часовника, но чакаше. Аз изучавах табелката: „Молим за извинение, дебитните карти временно не се обслужват“.