Но беше тихо.
— Какво става тук? — попитах аз Алишер. — Раничко е за спортни състезания.
— Концерт — отвърна кратко Лас.
— Слава Богу, че не е футбол — промърморих аз. — А каква е групата? И защо от сутринта, това да не е някаква детска програма?
— Почти. Държавен младежки конкурс за нови изпълнители, финалът. Всякакви рокгрупи от Перм и Екатеринбург, артисти от Калуга и Сиктивкар, изпълнители на частушки от Урал…
— Е, на такива мероприятие не може да има много публика — свих рамене аз. — Макар че напразно говориш с такъв скептицизъм, от Екатеринбург произлизат куп яки групи…
— Някой се е досетил да осигури публика на артистите. Докарали са тук ученици — двайсет хиляди, не по-малко. А освен това и войници — като част от културната им програма; те са поне десет хиляди.
— Мамка му! — Аз ускорих крачка. — Алишер, ще осъществя контакт. Дай ми начална информация и осигури взаимодействието с Дневните. Лас, обиколи учениците, ако се наложи, направи на всички „Морфей“. Семьоне… подсигурявай ме, става ли?
— Почти няма информация… — намръщи се Алишер. — Валентин Локтев, двайсет и пет годишен, четвърто равнище, не е специализирал, обучавал се е в училището ни преди пет години, не е останал да работи в Патрула…
В съзнанието ми изплува изпратеният от Алишер образ — младеж с леко изкривен нос, изсечено, грубо лице, но нелишено от вътрешна сила.
— Да не е спортист? — попитах аз. — Струва ми се, че си го спомням, виждал съм го в училището два-три пъти, когато съм чел лекции…
— Спортист е — усмихна се Алишер. — Шахматист! А това, че носът му е сплескан, е следствие от детско-юношески побоища. Младежът е от покрайнините — от райони, прочути с неформалните си отношения.
— Ясно — казах аз.
Вече се бяхме приближили към входа и аз забелязах в тълпата сътрудника на Дневния патрул — млад вампир, облечен преднамерено ярко и предизвикателно. На вид беше връстник на нашия шухарт, на около двайсет и пет. Вампирът стоеше, облегнат на металното заграждение край входа и гризеше плочка хематоген26.
— Здрасти, Городецки! — Той ме разпозна безпогрешно. Аз имам определена репутация сред вампирите. При това не може да се каже дори, че е лоша. Тя е… сложна.
Но във всеки случай всички те ме познават.
— Антон Городецки, Нощен патрул. — Все пак предпочетох да се представя официално, вместо да преминавам към неформален тон. — Какво става тук?
Вампирът не подкрепи моята сдържаност.
— Всичко е както обикновено при вас, Светлите. На момчето му се иска вселенска доброта и справедливост. Както се вижда — още веднага. Седи на трибуната, в сектор „Б“ най-отгоре, и зоба сила от околните.
— При вас, Тъмните, също има интересни случаи — казах аз. — Прииска им се гореща кръв и — напред из нощните улици.
Вампирът облиза устни. Но продължи да се усмихва.
— Не ми говорете, Антоне. Младежта стана една несдържана, анархистично настроена. Бием се, възпитаваме… плашим… с Вашето име, между другото. Ще дойде Городецки да ви развъплъти…
Разбрах, че губя безнадеждно този словесен дуел. И се направих, че той изобщо не се е състоял.
— Какво пък, тогава да поработим — казах аз. — Вашата помощ вече не е необходима, можете да си тръгвате.
— О, ще постоя и ще погледам — усмихна се вампирът. Как ли се казваше… бях го виждал в сводките за Дневния патрул, но името ми беше излетяло от паметта. Нещо съвсем обикновено, или Саша, или Андрей… — Не се случва всеки ден Светлите да видят сметката на някой свой.
Ето сега вече кипнах.
— Моля — разперих ръце аз. — Можете да наблюдавате. Но имайте предвид, че ако не успея да обезвредя момчето веднага — а аз нищо не мога да гарантирам, — той най-вероятно първо ще се опита да види сметката на кръволоците. Ние, Светлите, имаме една такава черта — повече от всичко на света мразим низшите Тъмни.
За миг лицето му се изпъна, но той веднага се усмихна отново.
— Което си е вярно — вярно си е. Вие сте склонни към дискриминация. Благодаря за предупреждението, ще бъда внимателен.
Отминах наглия вампир, представяйки си мислено (с огромно удоволствие, между другото) как го стискам с „пресата“, а после изтривам регистрационния му белег, превръщайки го в сива пепел.
Що за вампири са се навъдили напоследък? Нагли, самодоволни… Онзи при Блатния площад ловуваше, този пък тук…
26
Хематоген — профилактичен препарат, който съдържа желязо и стимулира образуването на червени кръвни телца. — Бел.прев.