— Но…
— Да вървим — казах аз.
Бисат отново се обърна към екрана. Водещата обясни радостно: „И ето, в тези нежни дипли и гънчици…“
Жената на полицая ни чакаше в коридора. Музиката продължаваше да свири, само че по-тихо.
— Ние си тръгваме — изрекох аз неловко. — Знаете ли… сигурно пак ще Ви се обадят. И ще дойдат… от работата.
— Искам да го откарам — каза изведнъж жената.
— Къде?
— Вкъщи. В Азербайджан. Има един такъв отач8, Юсуф. Лекува с билки. Всичко лекува. Не е само билкар, но и гам9.
— Магьосник? — попитах аз.
Жената кимна и стисна плътно устни.
— Откарайте го — казах аз. — Само че първо ще го покажете на нашия знахар, нали?
Жената ме погледна с подозрение.
— Той ще Ви навести днес — рекох. — Добър знахар е. Повярвайте.
— Какво му е? — попита жената.
— Не знам — признах си аз.
— Сякаш душата му я няма — рече жената.
— Изчакайте знахаря — помолих аз.
Излязохме от апартамента. Погледнах в Сумрака — синият мъх беше изпълзял още по-надалеч от вратата. Не му харесваше какво става там.
— Да вървим, Лас — казах. — При Хесер, и по-живо.
Но навън все пак ни се наложи да се забавим за минута. Пред входа стоеше двойка — момиче с едновременно разярен и объркан вид, и младеж, който разказваше въодушевено:
— А със сестра ти само се целувахме, но бяхме пияни. С Лена преспахме веднъж, тя дойде, когато теб те нямаше…
— Ще се наложи почистване — реших аз. — Заемам се с девойката, а ти свали от младежа „Сократ“ и го накарай да забрави всичко.
— Необходимо ли е? — попита замислено Лас. — Сам си е виновен, нека си сърба попарата…
— Грешките трябва да се поправят — казах аз. — Поне онези, което могат да бъдат поправени.
Лас явно мислеше, че вече това-онова ми е ясно и сега бързаме целеустремено към Хесер, защото на него със сигурност всичко му е ясно. Какъв е този тигър, защо жив човек няма аура (и заедно с това е загубил всякакъв интерес към живота), защо насочените към него заклинания го подминават. Всъщност аз нищичко не разбирах. И подозирах, че Хесер ще е не по-малко слисан.
Какво е всъщност аурата?
Тя е Сила. Същата тази Сила, която хората постоянно произвеждат, но не могат да използват. Силата изтича в пространството и покрива цялата Земя. Ние, Различните, я произвеждаме значително по-слабо и затова можем да я изтегляме от външната среда (горе-долу същото прави синият мъх, само че ние сме доста по-ефективни — и освен това умеем да мислим). Ако нямаш аура — значи нямаш Сила… нямаш жизнена енергия… Независимо дали си човек или Различен — вече си мъртъв…
Не, глупости си говоря! Как така може на някой да му липсва аура? Вампирите са мъртви, те се намират в състояние на „следживот“, но ето, че си имат аура. Своя, особена, вампирска, но имат. Надка — абсолютната вълшебница, имаща „нулева магическа температура“, също си има аура, и то каква!
Потърках челото си. Никога не се бях стремил да вникна във всички подробности на нашето съществуване. Мислех си — нека научната група да си блъска главите… Така или иначе всички тези теории са безкрайно далеч от живота.
И така… защо тези, които са мъртви, имат аура? И тези, които изобщо не излъчват „жизнена енергия“? И защо те са живи… колкото и да беше ужасно да поставям в една редица вампирите и Надя, положих усилия и се опитах да разгледам въпроса абстрактно. Без жизнена енергия не може да се живее… а мъртвите и „нулевите вълшебници“ не я произвеждат…
Стоп! Всичко е елементарно. Те не излъчват, но я консумират. На вампирите чуждата сила им дава посмъртно съществуване. Получава се, че… че тя осигурява живот и за Надя. Или, ако може да се направи някаква аналогия… дъщеря ми е като човек, чийто организъм не произвежда кръв. И тя живее благодарение на постоянни, непрекъснати кръвопреливания…
Намръщих се и се размърдах върху седалката. Беше ми неприятно дори да мисля за това. Може би защото никога не се бях опитвал да вникна дълбоко в това колко са свързани помежду си Силата, аурата и животът?