— Чичо Хесер — Надя, седнала до Светлана на далечния край на масата, вдигна ръка като в училище, — силите на Висшите не могат да се различават с порядък, така са ни учили в училище…
Хесер се намръщи и помоли:
— Надя, хайде, моля, без „чичо“. Ти си вече… ъъъ…
— Голямо момиче — каза послушно Надя. — Значи учиха ни, че силата на Висшите магове е на практика еднаква; малките колебания, измерени по време на преките силови единоборства, като например „пресата“, нямат никакво значение и не са стабилни. Днес чистата сила е повече в един маг, утре ще е в друг. Основно значение в противопоставянето между Висшите имат опитът и тактиката за водене на битки.
— Изключение от правилата? — попита Хесер с любопитство.
— Така наречените „нулеви“ магове като мен — отговори Надя без излишна скромност. — Ние превъзхождаме безкрайно всички магове, включително и Висшите, тъй като теоретически можем да създадем заклинание с всякаква мощ.
— Всякаква, но в рамките на съществуващата на Земята магическа енергия — уточни Хесер. — Формулирай по-точно!
— Просто не успях да довърша — каза Надя.
Измъкна се!
— Добре, шест минус — каза Хесер. — И какво още искаше да кажеш?
— Как може да съществува маг, превъзхождащ с порядък Висш маг? Това е или нулев, или…
— Да? — окуражи я Хесер.
— Или изобщо не е маг. — Надя внезапно се смути и се помръдна към майка си. Светлана я прегърна през рамото. Улових погледна на дъщеря си и кимнах одобрително.
— Не можем да изключим напълно съществуването на друг нулев маг — каза Хесер. — Но няма и предпоставки за такова нещо.
— Включително не е имало и никакви предсказания по този въпрос — отбеляза Глиба. — А Надя беше предсказана.
— Нека да разгледаме другите варианти — каза Хесер. — Магът, дори и нулев, е просто маг.
— Огледало? — попита тихо Светлана.
Над масата надвисна напрегната тишина.
Огледалото е лоша работа. Много лоша работа, защото с него е практически невъзможно да се бориш. Огледалото се създава от Сумрака… тоест никой не знае как и защо обикновен неиницииран Различен с неопределена аура, еднакво склонен към Светлината и Мрака, се превръща в огледален маг. Затова пък е известно защо се появява и какво става после. Огледалният маг се появява на място, където балансът между Светлината и Мрака е силно нарушен, след което се присъединява към губещата страна. И… ликвидира разликата. По най-банален начин — или като убива магове, или като ги лишава от сила. Преди единайсет години Светлана изгуби голяма част от силата си — и е цяло щастие, че успя да се възстанови толкова бързо.
— Това не може да е Огледало — каза Хесер и поклати глава. — Огледалният маг вдига равнището си само чрез двубои с обикновени магове. Някой от нашите Висши да се е сражавал с Огледало?
— Тъмните? — предположи Марк Емануилович.
— В техния Патрул има един-единствен Висш, самият Завулон.
— А Юри и Николай? — учудено вдигна вежда Жермензон.
— Преди седем години Юри се премести в Минск — там има по-ясни перспективи в кариерата — усмихна се Хесер. — А Николай е като вас. В запаса, вече пета година. Според мен не се занимава с нищо, освен с риболов на Ахтуба10…
— Освен това пише любовни романи под женски псевдоним — вметна Олга.
— Така ли? — неочаквано се заинтересува Глиба. — И как е?
— Чете се — оживи се Олга. — Особено…
— Тихо! — Хесер почука с пръст по масата. Звукът беше неочаквано силен. Той затвори очи и поседя безмълвно няколко секунди. — Помолих Завулон да провери своите Висши от запаса. Но предполагам, че никой от тях не се е сражавал с никого. А и защо Огледалото ще убива Тъмни? При настоящото съотношение на силите би трябвало отново да избива наши хора!
— Тогава кой е? — разпери ръце Жермензон. — Ако не е Огледало… някой от древните магове? Нали сред тях е имало нулеви? Е… или близки до нулеви…
— А и защо? — отговори с въпрос Хесер. — Главното е — защо? Да се появи тайно в Москва, да направи неясно какво с изпречил се на пътя му човек… Не, нека да разгледаме алтернативните варианти!
— Не Огледало, и не неизвестен ни Вис… ъъъ… нулев маг? — попита Глиба.
— А какви други варианти може да има? — за пръв път зададе въпрос Светлана. — Извинявайте, Борис Игнатиевич, но на печката ми остана недоварен борш. Надя седеше и си учеше уроците, а Вие ни изсипвате тук… и както разбирам, сам не знаете защо!