— Някакъв нов превод? — попита Светлана, надничайки от кухнята.
— Превод на какво?
— „Тигре, тигре, парещ страх, ти пламтиш в горите нощни. Чий безсмъртен взор с любов, тебе, страшния, е сътворил“? Блейк. Уилям Блейк. Стихотворението „Тигър“13.
— А знаеш ли дали случайно не се е познавал с дядото на Чарлз Дарвин? — попитах аз.
— С Еразъм? — уточни Светлана. — Дето е бил Различен?
Кимнах и станах от дивана.
— Как така „дали не са се познавали“? Блейк даже е илюстрирал книгите му. Нещо си там за любовта на растенията.
— Той не е ли писал само стихове?
— Той е илюстрирал куп книги и е известен като художник не по-малко, отколкото като поет. Между другото, той не е бил Различен в буквалния смисъл на думата, но при това е притежавал рядката способност… — Светлана внезапно млъкна.
— Е? — попитах уморено аз, отваряйки шкафа, за който Надя беше получила строга забрана да не пипа. Ключалките не биха помогнали в случая, но за щастие Надя е умно момиче и си държи на думата.
— Той е виждал Различните. И Тъмните, и Светлите.
— Като моя познат полицай — казах аз. — Светлана, трябва да отида до работата.
— Ще хапнеш ли борш? — попита жена ми.
Аз само въздъхнах, пъхайки из джобовете си всякакви магически дрънкулки. Бях сто процента сигурен, че никой от тези амулети няма да ми е от полза, но навикът беше по-силен.
— Антоне… — повика ме Светлана, когато вече бях до вратата.
— Какво?
— Някога напуснах Патрула, за да можем да сме заедно.
— Помня.
— Отдавна исках да те помоля…
Погледнах я. Светлана помълча за секунда, после сведе поглед.
— Пази се.
Влязох на бегом в кабинета на Хесер на третия етаж, като полудял. Като се има предвид, че размахвах книжката за детството на бележитите Различни, сигурно съм приличал на човек, намерил в „Буратино“ закодирани пророчества за двеста години в бъдещето, доклад за среща с извънземни, рецепта за средство против настинка и неприличен акростих в началото на втора глава.
— Къде е пожарът? — попита Хесер.
Той беше седнал на ръба на масата, а в неговото кресло се беше настанило момчето пророк. Съдейки по това, че Кеша неумело се опитваше да наподоби най-простата поза за медитация, Хесер се опитваше да го научи да контролира дарбата си. В стаята нямаше никой друг.
— Тигърът! — извиках аз.
— Той е още далеч — отговори спокойно Хесер. — Предполагам, че имаме време до утре.
Аз започнах да декламирам:
— А на мен ми харесва повече преводът на Степанов, отколкото на Белмонт — отвърна Хесер. — Там завършекът звучи така:
Кеша, отворил очи, ни гледаше с недоумение. Не се случва често в наши дни да видиш как двама възрастни започват да рецитират стихове. После отново затвори очи. Каква старателност, смайващо!
— И в какво е разликата? — попитах мрачно аз.
— Ако се вярва на първия превод, имаме време до сутринта — поясни Хесер. — Докато Балмонт отнася появата на Тигъра към вечерта:
13
Поради специфичната образност на двата руски превода на стихотворението (направени съответно от поетите Константин Балмонт и Сергей Степанов), тук и по-долу стиховете на Блейк не са преведени от оригинала, а от руските интерпретации. — Бел.прев.
В електронното издание на Читанка прилагаме за сравнение и превода на Кръстан Дянков от английски:
— Бел. NomaD.