— С фамилия Городецки? — поинтересува се Жермензон.
— Това е старинна руска фамилия! Идва от името на един град на Волга, предците ми са живели там.
— Тогава е още по-красиво — реши Жемрензон. — Тибетец, узбек, руснак и евреин…
— Прилича на началото на виц — промърмори Алишер.
Хесер погледна Жермензон и попита:
— Значи ти си евреин, Марк, така ли?
— Бъзикай се ти, бъзикай се — промърмори Жермензон.
Горе нещо затрака в забързан ритъм — сякаш някой беше пуснал шевна машина. Или беше започнал да стреля с автомат, което беше по-вероятно — едва ли Тигъра се беше съгласил да остави момчето на мира срещу два добре ушити панталона.
— Оптимисти — изсумтя Хесер.
— Защо пък да не се пробват? — сви рамене Жермензон. — Знаеш ли, когато измислиха барута, бях възхитен. Най-приятното средство срещу надигнали се трупове!
Лампите в коридора изведнъж примигнаха и угаснаха. След миг отново светнаха, вече по-мъждиво — беше се задействал аварийният генератор. Но след още няколко секунди угаснаха съвсем.
Махнах с ръка и разположих няколко магически огънчета по дължината на коридора. Хесер щракна с пръсти и угаси двете най-близки до нас, след което промърмори:
— Има още да учите…
По стълбите затропаха стъпки. Бавни, но уверени. Тигърът слезе по стъпалата, спря се в края на коридора. Погледна към нас — изглежда, тъмнината не му пречеше. Усмихна се и пристъпи напред.
Прогърмя и Тигъра бе обгърнат от бял мразовит вихър. Мъгла или виелица… Той застина за секунда, после с известно усилие пристъпи напред и се насочи към нас.
— Нали ти казвах, че няма да сработи — подхвърли Хесер през рамо.
— Но си струваше да опитам! — обидено отговори Жермензон.
Двамата висши пристъпиха леко напред, прикривайки двама ни с Алишер. И в този миг зад гърба ми хлопна врата. Обърнах се и видях Надя.
Дъщеря ми изглеждаше замислена, но доволна. Приближи се към мен, хвана ме за ръката. Попита:
— Това ли е той?
През това време Тигъра се спря. Върху лицето му се изписа някакво смущение и объркване, сякаш Нулевата, Абсолютната вълшебница не му влизаше в плановете.
— А ти кого виждаш? — попитах аз. — Момиче?
— Не. Тигър. Той е голям, на ивици, и очите му горят.
— Красиво — въздъхнах аз.
— Тате, тигрите не бива да се убиват, те са в Червената книга.
— Този може — казах аз. — Само че никак не се получава.
И изведнъж Тигъра заговори. По време на предишната ни среща не беше отронил нито дума, и аз, честно казано, бях сигурен, че въобще не умее да говори…
— Идете си. Вие не ми трябвате.
— И ти не ни трябваш — отвърна Хесер. — Защо ти не си тръгнеш?
Тигъра поклати глава. (Интересно, как виждаше той Надя? Говорещ тигър? Шир Хан от анимационното филмче за Маугли?)15
— Пророчеството не бива да бъде чуто.
— Той е само едно момченце — каза Хесер. — Остави го на мира, дай му време. Нека пророчеството прозвучи в пустотата. Нека никой не го чуе.
— Рисковано е — каза Тигъра. — Той е първо пророк, а едва след това момче. Идете си.
— Дай му време — повтори Хесер.
Вместо отговор Тигъра тръгна напред. Явно времето за разговори беше свършило.
Изобщо не разбрах какво точно направиха Великите. Коридорът сякаш се забули с разноцветна огнена паяжина. Във въздуха увиснаха сини, червени, зелени и оранжеви нишки, Тигъра се наниза на тях, лицето му се изкриви, сякаш от болка. Ала той продължаваше да върви. Бавно, но сигурно.
— Антоне, тръгвайте! — изрева Хесер. Погледнах към Надя. Стиснах ръката й по-силно. Кимнах.
— Трябва ли да си тръгнем, тате? — попита тя много спокойно.
Кимнах отново.
— На него му е нужно съвсем малко — каза Надя. — Нека аз…
— Тръгваме си! — извиках. — Отваряй портал! Заповядвам ти!
— Татко, не можеш да ми заповядваш да бягам!
— Не ти заповядвам като татко, а като служител в Патрула!
Надя ме гледаше и аз не знаех дали това ще сработи. Още от ранното й детство я бяхме учили да уважава Нощния патрул. Обяснявахме й, че казаното от патрулен е заповед. Че с магията шега не бива. Но тя беше малко момиченце, за което всички приказки винаги завършваха щастливо — и аз виждах, че в очите й в този момент бушува енергия, способна да потопи цяла Москва… но никой не знаеше дали това щеше да помогне срещу Тигъра.
15
Тук е уместно да се отбележи, че главата от „Книга за джунглата“ на Р. Киплинг, в която се разказва за решителния двубой между тигъра Шир Хан и Маугли, е озаглавена с цитат от стихотворението на У. Блейк — „Тигре, тигре!“ — Бел. NomaD.