— Няма значение. Ти предсказваш бъдещето, макар и засега да е неумело. А кажи кой ще управлява сред триста-четиристотин години на капитолийския хълм?
— Негър ще седне на трона и ще го славят като миротворец, но ще прати той железни птици през океана, за да завладее съкровищата либийски и персийски, и ще има велика война и сътресения в света… — бавно, сякаш сънливо, изрече момчето.
— Хм. — Спътникът на Еразъм почеса върха на носа си. — Не, ти все пак още си далеч от главното пророчество. Твърде много грешки. Италианците вечно воюват с арабите, но как може чернокож да управлява в Рим? Персия — добре, но в Либия няма никакви съкровища, само пустиня, раждаща единствено безполезно черно масло. И даже след триста години в света да има железни птици, то какъв океан? Италия и Либия ги отделя само море. Не, много грешки… още не си готов. Има още време.
— Време за какво?
— Да се подготвим за идването на Палача.
… Сипах си още един пръст уиски. Попитах:
— Еразъм, значи Вие сте го наричали Палача?
— Да. Блейк го нарече Тигър… поет, сами разбирате… — Еразъм гледаше замислено в опушения отвор на камината, където светеха пурпурни въглени. — Тогава моят учител го наричаше Палача… или Безмълвния палач… или Палача на пророците… Може би последното е най-правилно. Той идва само при пророците. Тези, които се готвят да направят главното си пророчество.
— Защо? Кое е толкова важно в главното пророчество?
— То е глобално, в това е цялата работа — усмихна се Еразъм. — Да предскажеш война в Либия или полет до Луната — това са частни случаи. При цялата значимост на дадените събития. Първото пророчество трябва да засяга цялото човечество.
Няколко секунди се чудех какво именно в думите на Еразъм ми е направило най-силно впечатление. После разбрах.
— Човечеството?
— Да, разбира се. Първото пророчество е твърде глобално, за да засяга нас, Различните. Пророчеството винаги говори за хората. За човечеството.
— Какво може да е едно събитие, засягащо цялото човечество — започнах да размишлявам аз на глас. — Световна война?
— Например — кимна Еразъм. — Разбира се, дори Първата и Втората световна не са засегнали целия свят пряко. Но като цяло влиянието им е било глобално.
— Световните войни били ли са предсказани?
— Разбира се. Само че не предсказани, а пророкувани. Първата и Втората световна. Социалистическата революция в Русия…
— Комунистите могат да се гордеят — неволно казах аз. — „Събитие от световно историческо значение“, така наричаха в СССР революцията.
Еразъм се усмихна.
— А какво друго са пророкували пророците?
— Изхождайки от моята, неофициална информация — учтиво каза Еразъм, — с честта да бъдат първото пророчество са удостоени още създаването на ядреното оръжие, откриването на пеницилина, появата на рок музиката…
Погледнах недоверчиво към Еразъм, но той кимна уверено.
— Да, да, появата на рок музиката. А също публикуването на стихотворението на Едгар Алън По „Камбаните“, модата на миниполите, излизането на филма „Гръцката смокиня“, раждането на Алистър Максуел…
— Кой е този Алистър Максуел? — не разбрах аз.
— Починал е през шейсетте години на миналия век в Австралия — каза Еразъм. — Като бебе. Живял е по-малко от месец.
— И какво?
— Не знам. А филмът „Гръцката смокиня“ силно ли е повлиял на хората? Или миниполите?
— Миниполите са повлияли! — твърдо казах аз.
— Да допуснем. Вероятно Алистър също е повлиял.
— Как?
Еразъм разпери ръце.
— Понякога смисълът на пророчеството не се разбира веднага. Явно раждането на Максуел тепърва ще окаже влияние на цялото човечество.
— Половин век след като е умрял като бебе?
— Има много неща на света, приятелю Хорацио…16 Имало е още две-три странни пророчества, но там не ни се е удало да докажем, че това са именно пророчества, а не предсказания. Е, и това-онова, естествено, не сме чули. Заради Тигъра, или поради други причини.
— В това число и Вашето пророчество — казах аз.
Еразъм се смути.
— В това число и моето… Но знаете ли, аз много исках да живея.
— Трудно ми е да Ви упрекна в това — съгласих се аз.
Учителят разбуди Еразъм на разсъмване. Той изобщо не признаваше разликите между деня и нощта, а хората, естествено, не можеха да му попречат.
16
Цитат от трагедията „Хамлет“ на У. Шекспир. Преводът на В. Петров е