Относно неговото пророчество — нищо не се получи. Но пък получих свое собствено.
Или все пак не?
Какво беше това — много ярък и реалистичен сън, възникнал от взривната смес между алкохол, умора и куп впечатления?
Пророчество?
Мога да предвиждам бъдещето като всеки Различен и като всеки човек, в края на краищата. Даже по-добре от мнозина, навремето Хесер сериозно ме съветваше да специализирам в предсказания. Но както на всеки човек, и на мен ми се случва да сънувам просто глупави сънища.
Размишлявайки за това, отидох до банята, взех си душ (всичко беше наблъскано много компактно в два квадратни метра — и тези хора са упреквали Съветския съюз за хрушчовските панелки?). Облякох се и потънал в размисли, слязох долу, в полусутерена, където се намираше малкото хотелско ресторантче. Сервитьорката, която се суетеше в залата, наливаше кафе на гостите на хотела и събираше мръсните съдове, имаше толкова обикновено лице, че я поздравих на руски. И отгатнах.
— О, здравейте! — Кой знае защо се смути тя. — За Вас чай или кафе?
— Кафе — кимнах аз, вглеждайки се в сложената на масата закуска.
— Кафето не е много хубаво — прошепна тихо девойката, навеждайки се към мен.
— Все едно — също толкова тихо отговорих аз. — Трябва да се събудя.
— По-добре да Ви донеса нес — обеща девойката и изчезна в кухнята.
Взех си йогурт, парче хляб, резен сирене в херметична опаковка (чедърът си е чедър!) и бъркани яйца, които представляват най-висшата форма на гавра с яйцата, която са успели да измислят в Европа.
Но поне бяха топли.
Седнах на масичката в ъгъла и загребах с вилицата си къс разпадаща се омлетна маса. Огледах го придирчиво и го поднесох към устата си. На вкус беше по-добре, отколкото на вид…
И в този момент замириса на кафе. На хубаво истинско кафе, а не на разтворими химикали. И пред мен се озова огромна чаша с възхитително кафе.
— Благодаря — казах аз, вдигайки поглед.
Усмихвайки се, Арина взе от мен чинията с омлета, остави го на една празна маса и каза:
— Не яж тази гадост! Казвам ти го като вещица.
И ми подаде друга чиния — с яйца на очи, изпържени точно колкото жълтъкът да се сгъсти, но да остане течен, и посипани с дребно нарязан зелен лук и с точно налучкани на дебелина парченца пържен салам. Пред себе си Арина сложи още едно кафе.
— „Хапни си заешки тор, тя е здравословна, ще ти мине?“17 — уточних аз. Тъй като Арина реагира на стиховете на Филатов с учудено повдигане на веждите, аз въздъхнах. — Ти вече не си вещица, ти си Светла.
— Няма бивши вещици — въздъхна Арина. — Как спа, Висши?
Първо поднесох към устата си едно пържено яйце и го залях с голяма глътка кафе. После казах:
— Твое дело ли е?
— Кое по-точно? — учуди се Арина.
— Сънят ми.
— Не знам какво си сънувал — поклати глава тя и се намръщи. — Нещо неприятно? Пророческо? Не се бъркам в сънищата ти.
— Добре, няма значение — махнах с ръка аз и допих кафето на две глътки.
— Да ти донеса ли още? — попита Арина.
— Слушай, да не заработваш в Лондон като сервитьорка?
— Уви, нямам работна виза — усмихна се Арина. — Това е изключително само благотворителност. Изглеждаш някак посърнал.
— Сънувах кошмар — неохотно си признах аз. — Нищо особено информативно. Просто порасналата Надка… една такава… странна… Като всички тийнейджъри, навярно. Честно казано, неприятна. И ме обвиняваше. Че съм направил нещо с Различните.
Лицето на Арина стана сериозно. А думите, които изрече, ме убедиха още повече, че тя гледа на този сън сериозно.
— Глупости, Антоне. Някои сънища са си просто сънища. Можеш ли да разкажеш по-подробно?
— Не — поклатих глава аз. — Добре, да оставим това. Знаеш ли случайно дали има феи?
— Ъъъ… — запъна се Арина. — Не знам. Разбира се, по-скоро няма, но е някак неприлично да се говорят такива неща близо до Кенсингтънската градина.
— Снощи, като се прибирах към хотела, видях върху едно повалено дърво едно малко момче. То свиреше на пищялка, а около него се рояха някакви светещи буболечки. Когато ме видя, се озъби и избяга.
— Избяга или отлетя?
— Това точно не знам.
— И реши, че си се натъкнал на Питър Пан?
17
В оригинала: „Скушай заячий помет, он ядреный, он проймет“ — откъс от „Сказка про Федота-стрелца, удалого молодца“ („Приказка за стрелеца Федот, храбрия юнак“) — приказка в стихове, написана от Леонид Филатов през 1985 г., бележита сатира на своето време, придобила огромна популярност. — Бел.прев.