— Кой ме знае какво си помислих!
— Инверсия! И проекция.
— Какво?
— Инверсионна следа. Колко хора са чели приказката за Питър Пан? Колко деца са гледали анимационното филмче или кинофилма? Колко от тях са си представяли Кенсингтънската градина и Питър? Колко от тях са били явни и потенциални Различни?
— Ние не можем да сътворяваме хора.
— Всяка жена го може — усмихна се Арина. — Но в дадения случай става въпрос за друго. Образът — а той е достатъчно визуализиран — се проектира в точка, където и без това има огромна концентрация на Сила. Започва възбуждане на Силата из слоевете на Сумрака. Енергията се стабилизира на високо равнище. Може да се пресметне по разпределението на Болцман, тук почти всичко е равнозначно на уравненията на термодинамиката, даже може да се използва константата на Планк. Само че за Сумрака тя се нарича Кентърбърийска константа.
Усетих се, че седя с отворена уста, към която съм поднесъл вилицата си с набучено на нея парче яйце. Бързо затворих уста, като при това се убодох с вилицата, и изругах шепнешком.
— Това е обичайният механизъм за поява на привидения — продължи Арина. — Нима сега Светлите не ги учат тези неща?
— Не — признах си аз. — Нито пък Тъмните… предполагам.
— И напразно — каза Арина. — Практическа полза няма, но нима не ти е интересно откъде възникват призраците, как живее Сумракът, какви заклинания и в каква точка биха били най-ефективни?
— Дори не знаех, че е възможно това… — запънах се — да се превърне във формули.
— А вещиците винаги са го знаели — съобщи Арина. — Нима си мислиш, че вещицата е мръсна бабичка, която вари в котле неапетитни субстанции и мърмори: „Бамбара-чуфара, пикапу-трикапу, лорики-ерики“18?
Предпочетох да си замълча. Арина отпиваше от кафето, явно наслаждавайки се на ситуацията.
— Е, какво реши? — попита настоятелно Арина.
— Дори това, че си говоря с теб и не се опитвам да те задържа, е длъжностно престъпление — промърморих аз.
Арина изсумтя.
— Закълни се в Светлината и Мрака — казах аз.
Арина вдигна поглед към мен.
— Закълни се, че нямаш никакво отношение към съня, който ми се присъни нощес — продължих аз.
— Значи нещата са много зле — кимна Арина с разбиране. — Добре…
Тя мълча няколко секунди, сякаш припомняйки си нещо. После протегна ръцете си през масата и ги обърна така, че дланите й да са нагоре.
Полъхна ме студен вятър.
— Аз, Арина, се заклевам в Изначалните сили. Аз, Тъмната, вещица извън категория, се заклевам в Мрака — и нека вечният Мрак бъде свидетел на думите ми. Аз, Светлата лечителка извън категория, се заклевам в Светлината, и нека вечната Светлина бъде свидетел на думите ми. Аз, тринайсетата и последна ръководителка на висшия Конклав на вещиците, се заклевам в земята, от която съм дошла, във водата, която е вътре в мен, във въздуха, който е около мен, и в огъня, в който ще си отида. Не съм оказвала никакво въздействие върху теб, върху сънищата ти, върху пророчествата ти, мислите ти, виденията ти, желанията ти, страховете ти, любовта ти, омразата ти, радостта ти и болката ти. Всичко, което съм ти казала, е или истина, или смятано от мен за истина.
Върху лявата й длан затанцува бял пламък, върху дясната й длан се сгъсти мрак. Арина обърна дланите си надолу и между тях заигра бясно въртящо се кълбо. То беше едновременно бяло и черно, светещо и поглъщащо светлината. Не сиво, като при Инквизиторите, а именно двойствено, едновременно Светло и Тъмно.
— Вярвам ти и приемам клетвата ти — казах аз.
Кълбото се сви в ослепително черна точка и изчезна.
— Значи ръководител на висшия Конклав? — уточних аз. — А в Патрулите така се чудехме кой е бил той и къде е изчезнал…
Арина сви рамене.
— Просто избирам по-малкото зло — добавих аз.
— Избирайки по-малкото зло, никога не бива да забравяш, че все пак си избрал злото — каза сериозно Арина.
— Но като не избираме нищо, ние избираме едновременно и по-голямото, и по-малкото зло — отвърнах аз.
— Значи се разбираме взаимно — кимна последната върховна вещица на разпуснатия преди почти сто години Конклав.
— Но остава един малък проблем — казах аз. — Тигъра. Както разбирам, сега пророчествата са неактивни.
— Спят — кимна Арина.
— Ако ни станат известни, за нас ще дойде Тигъра.
18
Цитат от приказната повест на Александър Волков „Вълшебникът от изумрудения град“ (1939), написана въз основа на „Магьосникът от Оз“ на Лиман Франк Баум. — Бел.прев.