Успях да хвана Лас на двора, тъкмо когато сядаше в идеално измитата си мазда. При появата ми той искрено се зарадва.
— Антоне, нали не си много зает?
— Ами…
— Защо не отскочиш с мен до Шарик7? Борис Игнатиевич ме праща да мина по твоите стъпки, да потърся нещо необичайно. Ще се включиш ли?
— Какво да те правя… — въздъхнах аз, сядайки на седалката до него. — Ще дойда. Ще си ми задължен, ясно ти е.
— То се знае — зарадва се Лас, палейки колата. — Нещо съм зле с времето, и без това днес ми се наложи да си променям плановете.
— Какви планове? — попитах, докато излизахме от паркинга.
— Ами, такова… — Лас леко се смути. — Днес се канех да се кръщавам.
— Какво?! — стори ми се, че ми се е причуло.
— Да се кръщавам — повтори Лас, гледайки в пътя. — Какво? Нали и ние можем да се кръщаваме?
— Кои „ние“? — уточних аз за всеки случай.
— Различните!
— Може, разбира се — отвърнах. — Това са един вид… духовни дела. Магията си е магия, а вярата…
Лас сякаш се отприщи:
— Ето и аз взех, че си помислих — дявол знае как там ще погледнат на това, че се занимавам с магия… аз по принцип винаги съм бил агностик, е, по-точно, екуменист с широк профил, но в един момент си помислих… по-добре да взема да се кръстя, за по-сигурно.
— В „Семейство Симпсън“ имаше един герой, дето за всеки случай хем спазваше Съботата, хем правеше намаз — не се стърпях аз.
— Не кощунствай — каза Лас строго. — Аз сериозно… Даже специално намерих църква в Подмосковието. В Москва, казват, всички попове са корумпирани. А в провинцията са по-близо до Бога. Обадих се вчера, поговорихме… е, едни познати ме препоръчаха там… Обещаха да ме кръстят днес, и Хесер изведнъж ми даде задача…
— Нещо много си се забързал — усъмних се аз. — Изобщо, готов ли си за тайнството на кръщенето?
— Разбира се — усмихна се Лас. — Купих си кръстче, Библия за всеки случай, две иконки…
— Чакай, чакай — заинтересувах се аз. Тъкмо изскочихме на „Ленинградка“ и се понесохме към летището. Лас, както обикновено, направи на колата заклинание „Ескорт“, и бързо-бързо започнаха да ни правят път. Не знам кой от шофьорите какво виждаше — някой бърза помощ, друг — патрулка с включена сирена, трети — правителствен ескорт, окичен с буркани като глупак с мобилни телефони, но всички живо ни освобождаваха пътя. — А научи ли символа на вярата?
— Какъв символ на вярата?
— Никео-Цариградския!
— А трябва ли? — развълнува се Лас.
— Добре, свещеникът ще ти подскаже — развеселих се аз. — Купи ли си кръщелна риза?
— Защо?
— Ами, когато излезеш от купела…
— В купела потапят само бебетата, няма да влизам в него! Възрастните ги напръскват!
— Тъпак! — изрекох аз изразително. — Има специални купели за възрастни. Казват се баптистерии.
— Това при баптистите ли е?
— При всички.
Лас се замисли — карането на колата под прикритието на „Ескорта“ му позволяваше да не се напряга особено.
— А ако там има мадами?
— Те вече няма да са мадами за теб, а сестри во Христе!
— Ама ти лъжеш! — възмути се Лас. — Достатъчно, Антоне!
Извадих мобилния си телефон, замислих се за секунда и попитах:
— На кого от нашите се доверяваш?
— В духовен план ли? — уточни Лас. — Е… на Семьон ще му повярвам.
— Става — кимнах, набрах номера и пуснах високоговорителя.
— Да, Антоне? — откликна Семьон.
— Слушай, ти кръщаван ли си?
— Е, как може един руснак на моята възраст да не е кръщаван? — отвърна Семьон. — Аз съм роден по царско време…
— А сега близък ли си до православната вяра?
— Е… — Семьон явно се смути. — Ходя на църква. Понякога.
— Кажи, как кръщават възрастните?
— Обикновено — както децата. Събличаш се — и три пъти главата под водата.
— Благодаря. — Прекъснах връзката. — Разбра ли? Тома… готов за тайнството…
— Какво още ще има там?
— Обръщаш се на запад, плюеш три пъти и казваш: „Отричам се от Сатаната!“.
Лас се разкикоти.
— Е, Антоне… Малко се поувлече! С кръщенето съм съгласен, избързах! Идеалният некорумпиран поп няма да пести вода. Но заставането с лице на запад… плюенето…